автор: Tanja

- К'во правиш?
- Слушам „Пинк" и мисля. Ти?
- И толкова не правя. Да пием по кафе?
- Кога, къде?
- Не знам.
- Защо ме питаш тогава?
- Не знам. Какво става с нет-а ти?
- Мрази ме.
- И той ли?
- Той, тя.. всички.
- „Пука" ти.
- „Пука" ми.
- Гадно е да нямаш нет.
- И?
- Ами не знам. Сигурно ти е кофти.
- И?
- Ами и, и, и какво и? Просто констатирам.
- И?
- Забавлявам ли те?
- Да.
- Хубаво.
- Защо ми се обаждаш?
- За да те чуя.
- Логично.
- Зашо ме питаш като е логично?
- Защото ти по условие не си логичен.
- И?
- И се изненад.. уау.. добре!
- Имаш ли кафе?
- Да.
- Ще ми направиш ли ако дойда сега?
- Да.
- А ще изпиеш ли едно с мен?
- Не.
- Защо?
- Защото не искам да пия кафе с теб.
- Защо?
- Последният път, когато пихме кафе заедно...
- ... беше след като правихме секс.
- Няма нужда да ми го напомняш.
- Явно има.
- В смисъл?
- В смисъл, че явно си забравила колко хубаво беше.
- Твърде злопаметна съм, за да забравя.
- Откога слушаш „Пинк"?
- Не слушам „Пинк".
- Каза, че слушаш „Пинк".
- Проверявах един диск и попаднах на песен с много свеж текст. Някак ми се заби в главата.
- Като девет-инчов пирон.
- Недей.
- Какво недей?
- Недей да се опитваш да бъдеш оригинален.
- Аз СЪМ оригинален.
- Не и с мен.
- Как?
- Откакто ме чука вече не си оригинален с мен.
- Не съжалявам. Струваше си.
- Кафето не струваше.
- Усмихваш ли се?
- Разбира се.
- Обичам те.
- Зная.
- Кучка.
- Липсвам ли ти?
- Не.
- Усмихваш ли се?
- Разбира се.
- Зашо мълчиш?
- Защото така.
- „White trash beautiful.."
- „Евърласт".
- Мхм.
- „.. she marred a boy from school though he was, oh, so cool.."
- Английският ти е станал повече от ужасен.
- Знам. Това кара ли те да ме обичаш по-малко?
- Не.
- Не се обаждаш, за да ме чуеш...
- Не
- Искаш да знаеш дали ми липсваш..
- Да.
- Не знам.
- Объркана ли си?
- Що за глупост?!
- Да, права си. Беше тъпо предположение, но при условие, че не знаеш дали някой ти липсва..
- Е и?
- Стори ми се логично..
- За бога, логиката не е силната ти страна!
- В твоите очи май не ми останаха силни страни..
- Напротив, чукаш божествено.
- Искаш ли да пиеш кафе с мен?
- Не.
- А след мен?
- Не.
- А преди мен?
- Не, не, не, не, не! Кафето ти не струва, не разбираш ли!?
- Знам.
- Какво?!
- Ами, че кафето ми е гадно.
- Е като знаеш..?
- Нали се сещаш за случайните неща..
- ...няма такива.
- Именно!
- Хех.. защо кафето ти е гадно?
- Какво е първото нещо, което правиш, когато се събудиш?
- Мия си зъбите.
- Добре де, второто.
- Пия кафе.
- И ако кафето ти е кофти какво правиш?
- Ами сменям го.
- Как?
- Ами не знам. Аз нямам гадно кафе в къщи.
- Добре, да приемем, че имаш.
- Хм, предполагам, че излизам да си потърся по-добро.
- Бинго!
- Е да, ама то си е твое, ти си наясно, че е гадно.. Ооо!!!
- Разбра ме, мисля.
- Ужасното кафе не е за теб...
- Ммм, да.
- Интересен начин да разкараш жените.
- Не ги „разкарвам". Не бъди груба... просто спестявам глупавото протакане.
- Хм, и колко бързо си тръгват?
- Максимум 10 минути...
- Сигурно доста си се поизнервил, че при мен продължи ...малко повече.
- Наслаждавах се на всяка минута.
- О, не казвай подобни неща!
- Защо?
- Защото звучиш фалшиво.
- Добре де, не трябваше да ти давам от лошото кафе! Убий ме! Ако си сменя кафето.. ще промениш ли отношението си към мен..?
- Не, но ако си смениш прическата..
- Тогава какво?
- Ами мога да започна да се държа още по-зле.
- Предизвикваш ли ме?
- Да.
- Какво слушаш?
- "Depeche".
- Новия?
- Той вече не е нов. Просто аз едва сега го чувам.
- Как е?
- О, и за теб явно е нов.
- Не аз го чух у Стефчо.
- Защо ме питаш тогава?!?
- Защото ме интересува мнението ти.
- Има няколко доста добри. Странни неща ме питаш днес..
- Странен ли ме наричаш?
- Не.
- Ами?
- Ами какво?
- Не знам. Забравих.
- Откъде ми звъниш?
- От нас.
- Искаш ли да дойда при теб сега?
- Искам.
- И аз искам.
- Няма да дойдеш...
- Не, няма да дойда...
- Защото кафето ми не струва..?
- Да, защото кафето ти не струва..
- Липсвам ти.
- Липсваш ми.
- Защо изпи кафето щом е толкова ужасно?
- ...не беше толкова ужасно.
- Отвратително е. Защо?
- Защото обичам отвратително кафе.
- Ела при мен.
- Не.
- Тогава аз ще дойда.
- Не.
- Държиш се като дете.
- Предполагам, че си прав.
- Или ти ще дойдеш при мен с кафе, или аз ще дойда и ще пия от твоето.
- О, имам избор!
- Не, нямаш. Ти направи своя избор в момента, в който изпи гадното кафе.
- Не драматизирай.
- Не трепери.
- Не треперя.
- Трепериш.
- Говорим вече час. Ако няма друго предлагам да привършваме.
- Или ти идваш, или аз идвам.
- Не ми говори с този заповеднически тон.
- Не ставай истерична. Няма да промениш нищо така.
- Не съм истерична.
- Не си.
- Не съм..
- Не си..
- ...не съм..
- Ела..
- Идвам.