Колко жадно се лее Животът,
но изтича. Изтича.
Уж го спираме в рими и ноти
и в смеха на момиче,
но когато за миг ни подмами
с тънък намек за блясък -
хуква лудо напред възрастта ми.
Между пръстите - пясък.
И отново се лее Животът,
но изтича. Изтича.
И отново бълнуваме потни,
и отново обичаме.
И не вярваме, щом се открива
точно краят на пътя.
...В тази радост, че още сме живи.
Боже мой, колко пъти?!