Синът на робинята
се ражда роб,
макар и от господар заченат.
Синът на господарката
се ражда господар,
макар и от роб заченат.
Изтънява
шатрата на бедността,
сродена единствено
с пустинно слънце
и пясъчен вятър.
Огрубява лицето
в дома на бедността
и чертите заприличват
на вкоравени и тъмни
къшеи хляб.
Господарят
припознава свободата си
в повече и повече шатри;
робът
припознава свободата си
в господарските мляко и мед. . .
И изпича времето
пустинния хляб,
и търси светът оазиси,
и синът, заченат от господар
служи и умира в дома
на сина, от роб заченат. . .