автор: rosana

Не ще ме разделят от Тебе облаците
и нека се събират и променят -
превръщаш ги във струни перести,
по които очите ми свирят.

Не ще ме отклонят от Тебе пътищата
и нека се разделят и извиват -
на дланите си си ме начертал
и Сам си станал път за мене.

Аз никога със друг не ще те сбъркам
и други богове за мене няма,
но винаги по кръста Те познавам
по гроба празен зейнал от безсилие.