ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД
Регистрация
 ХуЛитери:
 Нов: Nela
 Днес: 0
 Вчера: 2
 Общо: 14146
 Онлайн са:
 Анонимни: 917
 ХуЛитери: 0
 Всичко: 917
 |    Монолог на едно детенце, 2004 /по дара33 и "На село при баба"/
На село при баба
по двора се хлъзгаш на тор.
На село при баба
съседите псуват юнашки.
На село при баба
да си шоп е позор.
На село при баба
все нещо ме хапе и дращи.
Разбира се,
има и разни животни,
приличат на милите, чисти,
неща от екрана.
Приличат,
но тате ми каза, че имали глисти,
и че не трябва и аз да ги хвана.
Да, тичам на воля,
със някакви прости дечица,
не знаят за кино, не знаят за чипс и за пица.
Защо някой реши да ми убива детството,
така както на него му е било интересно?
Публикувано от hixxtam на 09.05.2004 @ 18:41:01
| Рейтинг за текстСредна оценка: 3.6
Оценки: 5
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Монолог на едно детенце, 2004" | Вход | 3 коментара (12 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Монолог на едно детенце, 2004
от dara33 на 09.05.2004 @ 18:55:38
(Профил | Изпрати бележка) http://dara33.blog.bg/ | Селото е мястото за лудории....кво от това , че ще се изцапаш с тор. Ами то това му е очарованието явно. Падни, стани и тичай...
Прости деца няма, виж прости родители има това не оспорвам. Жалко за децата! |
Re: Монолог на едно детенце, 2004
от dubrav (nikiforov@abv.bg) на 09.05.2004 @ 19:00:39
(Профил | Изпрати бележка) | нали установихме че нямаш село?
а и едва ли си падала в тор?
когато живееш в града
да пишеш за село
такива неща си е смелост.
Децата на село понякога
ринат тор,
обикновено щасливото село
е всъщност затвор,
за доста деца и млaдежи.
недей ми се ежи,
опитвам да съм добър
и да забравя оня сатър
със който петела заклаха
на село |
]
Re: Монолог на едно детенце, 2004
от dara33 на 09.05.2004 @ 19:18:12
(Профил | Изпрати бележка) http://dara33.blog.bg/ | нямам село ,но съм мечтала
в тора да падам тъй цяла
цветята да гледам навън,
и с птиците да летя в простора
да! нямам си село, но в мене
живее детенце което, до
болка мечтало е село и вярва
че там е прекрасно!
|
]
Re: Монолог на едно детенце, 2004
от dubrav (nikiforov@abv.bg) на 09.05.2004 @ 19:51:36
(Профил | Изпрати бележка) | то в тебе нека си живее,
но иначе не си измисляй,
че рефренът ти жълтее,
не от тор, а от неистина.
ти иди си на село,
поживей, покопай из градината,
вечер чакай кози...
а после, сама ще довършиш фолклора ни български,
не в тема детска поезия,
а тема "псувни"
:)
|
]
Re: Монолог на едно детенце, 2004
от Marta (marta@all.bg) на 09.05.2004 @ 19:00:11
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | на село при баба
нещо може да хапе и дращи
и да понамирисва на тор,
и съседите да са с корави,
напукани длани и пиперливи езици,
но там е син, необятен простора
и реката е бърза, игрива ,а
може да има и риба.
И истински зелено е полето
с червени макове и синя метличина.
Златно слънцето сутрин се усмихва
в бялата, чисто варосана стаичка.
А най- хубавото е, когато баба още
я има.
:)) |
Re: Монолог на едно детенце, 2004
от dubrav (nikiforov@abv.bg) на 09.05.2004 @ 19:03:29
(Профил | Изпрати бележка) | а най-хубаво е да си на 25 и повече
и да си спомняш нещата
от детството, смеха и сополите,
такива, каквито
искаме да са били,
да разказаме за детските бели,
и да се правим на романтици селски смело
но да не си свикваме децата
че е хубаво да си живееш цяло лято на село
|
]
Re: Монолог на едно детенце, 2004
от dara33 на 09.05.2004 @ 19:11:25
(Профил | Изпрати бележка) http://dara33.blog.bg/ | да да да
на село е труда
там е красотата
там е светлината
там водата е най-чиста
там храната е храна
не изкуствени боклуци
и вода в шише... |
]
Re: Монолог на едно детенце, 2004
от dubrav (nikiforov@abv.bg) на 09.05.2004 @ 20:04:33
(Профил | Изпрати бележка) | да, да, да
на село няма вода,
водопровода го пукнаха лани
и нема кой пак да я прихване
красотата не е в село,
а в гората по-нагоре,
верно там си е просторно,
но не си личи от двора.
А храната е разкошна,
няма спор, но щом е брана,
драна ли е, може мощна
рядка случка да те хване.
|
]
Re: Монолог на едно детенце, 2004
от Marta (marta@all.bg) на 09.05.2004 @ 19:31:46
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | това бягство-
децата цяло лято на село
на гърба си съм го изпитала:)
И тогава не съм задавала въпроси,
било е това, което решават нашите.
Сега децата ми сами решават(дано е
за добро), на село ли или в града
да прекарват вълшебните си детски дни,
а моите спомени от тогава са чудесни,
но съвсем истинско село не съм имала,
по- скоро градче е било моето село.:) |
]
Re: Монолог на едно детенце, 2004
от dubrav (nikiforov@abv.bg) на 09.05.2004 @ 19:54:41
(Профил | Изпрати бележка) | малките градчета.
ех, малките градчета, (до 20 хиляди),
на тях цивилизацията само е намигнала,
там нещата са следобедно кротки,
калдаръмно изчистени,
е, накои гледат животни,
намират се глисти.
Но малките градчета са съвсем друго нещо
на село е Жега, а там просто е горещо,
в малките градчета хората са приятели,
а на село, просто споделят съдбата си...
|
]
Re: Монолог на едно детенце, 2004
от Marta (marta@all.bg) на 10.05.2004 @ 13:18:18
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | знаеш ли, сигурно си прав,
сега децата ми си имат село
от градски тип и прасело-
съвсем натурално, с бълхите,
с кокошките,с козите,
с уханието несравнимо на тор :),
и ги виждам- горките
как предпочитат да не си обменят
бълхи с яренцата, колкото и да са сладки,
а да ходят в градското село,
където си играят на бетонирания двор
и единствените животни, с които се срещат
са три кучета и три котки :)) |
]
Re: Монолог на едно детенце, 2004
от dara33 (dara33@bitex.bg) на 08.10.2005 @ 10:16:42
(Профил | Изпрати бележка) http://dara33.blog.bg/ | | Винаги съм страдала, че нямам село. Когато дойдеха ваканции другите заминаваха, а аз оставах в София. Гонех се с гълъбите. Катерех се по дърветата в черковната градинка. И завиждах на онези, които са там...сред зелено и животинки. Явно при теб не е било така. Да ти кажа предпочитам топлото мляко сутрин, а не пицата, а представи си само на село когато човек си отвори очите на какво ухае...На зелено, на мляко и на пълен с обещание ден. |
|  |
Начало
ХуЛитери
