автор: homo_ludens

Искам и аз да мажа с голямата езикова мистрия, да замазвам стената на комунияцията и да я правя още по стабилна, звукоизолирана и непромукаема, защото не искам да си намокря краката, току виж съм хванал някакоя езиково-комуникационна настинка.
Като мина с мистрията, ще го давам по-фино - ще изпипам всяко ъгълче, внимателно, с нивелир, ще присвивам очички - страшна история! Ама моля ви се, ще се разтапям от удоволствие в кораловия риф на сладкодумието, ще каканижа сложни думички на килограм и ще намирам в това върховното удоволствие от самоцелното бръщолевене, ще открия красотата от празните фрази - кухи и съвършени в своята изваяна безмисленост, малки уникални перли на дъното на пъстроцветният, ефирен риф - пристанище на филологическият ми летеж! Ще мажа с голямата мистрия, а моята вар ще е моето семе - плод на енергична синтактично-морфологична мастурбация, която ще практикувам с два пръста, за да е още по-изтънчен и префинен материала, с който ще МАЖА, МАЖА, МАЖА!!! И когато постигна удовлетворение, когато постигна съвършенството, ще поседна под ябълковата сянка на самодоволството и ще се наслъждавам на своето творение. Амин.