Слепоочието ти
пулсира
до дъното
на райската градина,
а вятъра
целува ябълки.
Прегръщам
изгубените
до безумие
очи.
И с длани
пея по теб,
рожденно.
Да счупя
гвоздеите
покрили
крилата ти
с най-тихите си
речни,
устни.
А после
ангелски,
да изкрещим
зората.