автор: echeto

Когато главата ти е пълна с много желязо и малко семенца от нар, наистина е трудно да мислиш върху нещо. Всъщност понякога е дори прекалено трудно да кихнеш.
Нашият приятел Жморц си има причина да се опитва да кихне - той иска да изкара желязото от мозъчето си(тоест от контейнера, пълен с гайчици). Когато 3285 дни са ти повтаряли и набивали в главата как трябва да живееш, е много трудно да изкараш тези боклучки от главата си и да запазиш само тези сладки семенца от нар. Защото точно тези семенца от нар са твоята идентичност - ако не можеш да ги запазиш и те се загубят някъде - слагаш си маската на мнимото щастие и под нея плачеш(ако си от ония, които осъзнават). Преди обаче да махнеш маската(ако това някога стане) трябва първо да потърсиш семенцата. Ако пък не ги намериш, можеш да засадиш нови. Но това си е трудна работа и трябва да си много упорит.

Нашият приятел Жморц е точно от тези тъжни същества, които още не са загубили своите семнца от нар, но са на път да го направят. И точно затова Жморц реши да отиде да живее в едно жълто огледалце и да се опитва да кихне. За него беше много важно да киха, защото тези боклучки му бяха заседнали в главата. На учителят Корик толкова му се ядяха семенца от нар, че реши да се опита да премести тежкият контейнер с гайчици от главата на Жморц и да стигне до семенцата. Той бе обяснил на Жморц защо. И така, Жморц реши че просто се налага да отиде да живее в жълтото огледалце, опитвайки се да кихне. Учителят Корик му беше казал да не се връща без да носи едно контейнерче с гайчици, които да изхвърлят заедно на боклука.

От време на време Жморц кихаше-"Апчих! "(незнам защо хората си мислят че като кихаш се чува "Апчих!" - аз чувам нещо като "Фю!"). От време на време Жморц кихаше-"Фю!"-и изплюваше малко гайчици. Така постепенно изплю всички гайчици. Беше невероятно доволен и разбира се искаше веднага да отиде при учителят Корик за да му покаже.
Когато стигна до дома на учителя го очакваше нещо много страшно и особено тъжно и отчайващо (по-лошо от смъртта) - учителят Корик носеше маска-маската на мнимото щастие!
...
Жморц бе толкова потресен и ужасен,че се нагълта с всички гайчици, които държеше в ръчичките си. А откакто бе влязъл в жълтото огледалце бяха минали 17 247 дни.

Жморц усети топла вълна и за момент дори почувства абсолютното противоречие на Края.Но това не беше Края. Беше много по-ужасно от Него. Жморц бе погълнал толкова бързо гайчиците, че те бяха сплескали семенцата от нар и заеха цялото място в главичката на Жморц. И това стана за по-малко от секунда.
Механично и безлично Жморц отиде до шкафа и извади една маска. Сложи я на лицето си и седна на кушетката. Загледа се в прозореца. За момент сякаш времето спря. Гледах Жморц отстрани и от окото ми потече сълза. Една сълза, която падна на пода и удави една особено трудеща се мравчица. Времето се размрази и аз потеглих към червеното си огледалце, а трупът на мравчицата остана да лежи на пода.
....
И знаете ли кое беше най-страшното? Под маската Жморц бе доволен.