автор: hixxtam

Виртуалност

Тук-там поглеждам, думи нареждам,
измислени някак с мерак,
във виртуала, като в магистрала
захождам от сутрин до мрак.
Къде си, се питам, и тихичко скитам
в сайтове, форуми, чат.
Ех, виртуалност, далеч от реалност -
добре, че си имам инат.
И пак тихо скитам, и думите сплитам
в рими игриви сега.
Лято ще има след лютата зима -
в тъмата се ражда денят.

Любов

Ти си чудесна, сладка и лесна -
хора даряваш с искри.
Твоето име и лете, и зиме,
прави от нас будали.
За тебе говорим, понякога спорим,
на чашка ракия и джин.
На теб се обричаме, в тебе се вричаме,
а нявга мърморим: - Амин!
Любов си далечна, близка и вечна,
даряваща нови криле,
дали във реала, или виртуала
без тебе за нищо не сме.