автор: Layla

Всяко лято те виждам, как минаваш оттук,
прашен пътят, следите ти крие,
вода ти наливам във глинен бърдук
и на мене от там ми се пие.

Бродил дълго по стари далечни земи,
уморени краката те водят,
ти минаваш през моите тъмни очи,
като лято в очите на просяк.

И на моя прозорец, всяка вечер гори
тиха свещ, ала ти я отмина,
поспирай се, страннико, само за миг,
нека пътят от теб си почине.

Аз събирам следите ти в своята длан,
и поливам водата светена,
зная, страннико, луда съм сигурно, знам,
но не искам да бъда спасена.

Ти вървиш, а водата немее след теб,
даже вятърът сам се смирява,
и изпито лицето ти среща се с мен,
и очите ти в мене остават.

Някой ден ще измия нозете ти, знам
и в косите си ще ги изтрия,
и ще спреш всяко лято да минаваш оттам,
тук следите ти прашни ще скрия.