 |
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 16
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Звезди в шепа морска пепел" | Вход | 18 коментара (48 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Звезди в шепа морска пепел
от Dimi на 28.05.2006 @ 17:12:13
(Профил | Изпрати бележка) | | Тъжно е, но пък такава красота, че се изгубих пепел от звезди! |
]
Re: Звезди в шепа морска пепел
от kristi на 28.05.2006 @ 17:36:24
(Профил | Изпрати бележка) | Потънах ли, полетях ли?....
Толкова красота в гълчавата на звездите...в сопрана на луната...и тази пробита кошница- димното небе...
за да изпадат звездите и морето да ги прибере и да ги къта в шепа синя пепел...
Прекрасно, Марта, прекрасно!
|
]
Re: Звезди в шепа морска пепел
от kristi на 28.05.2006 @ 17:55:13
(Профил | Изпрати бележка) | Не съм я чела книжката, но явно е страхотно предизвикателство, попаднало в рецете на талантливата Марта!
Още веднъж- поздравления! |
]
Re: Звезди в шепа морска пепел
от Marta на 28.05.2006 @ 18:00:48
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | Първата и поетична книга е "Силуети на лодки" 1990 година - нея не съм чела,
тази се нарича "Докато ме има" 1992, а миналата година е излязла книга с неиздавани нейни стихове - "В прозата на дните". |
]
Re: Звезди в шепа морска пепел
от kristi на 28.05.2006 @ 18:20:39
(Профил | Изпрати бележка) | | Ще ги намеря, за да ги прочета. Провокира ме! |
]
Re: Звезди в шепа морска пепел
от Marta на 29.05.2006 @ 08:39:03
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | За да не съм голословна.
***
Всички линии тук са отсечени.
Някой кратко и вечно отсъдил -
в необятния праг на морето
всички влакове да се спъват.
Има някаква тайна. Потъваме
в нея, както си пием ракията.
Без излишни движения, стръмно
с осъзнато до ярост безсилие.
Тук родени, научихме вече,
че за бягство говорим ли, лъжем.
Всички опити са обречени
предварително на завръщане.
А животът тече, подобно
петминутния валс часовников.
И си мисля дали окови
е това без което не мога.
и още едно - него открих в нета
ВОЙНА
Неочаквано птиците дръзнаха
и си тръгнаха от дърветата.
Изпищя в замразения въздух
отражение на крилете им.
Най-напред го усетиха майките
и се сраснаха със децата си.
После старците. Дълго и влюбено
се заглеждаха към земята.
После тези, които обичаха
и наистина нямаха време
да отпият мига, който страшното
вече идваше да им отнеме...
А бащите оставиха хляба
до главите на своите внуци
и потеглиха. Аз им повярвах -
само хубаво ще се случи.
това стихотворение е на трето място конкурса "В. Ханчев" 87 година
|
]
Re: Звезди в шепа морска пепел
от mim на 28.05.2006 @ 18:38:02
(Профил | Изпрати бележка) | | Изгарящо студен и тъжен стих , но изключително красив и изящен :) поздрав ! |
Re: Звезди в шепа морска пепел
от Marta на 29.05.2006 @ 08:43:15
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | Приказка
Беше тихо до жестокост. И червено.
Помня нещо се откъртваше от мене.
Прилепите в утрото умираха.
Тежката им кръв фосфоресцираше.
До сърцето си един човек поисках
дръзко, като във митична приказка.
Радвах се на всичко, а не биваше.
Без да е дошъл той вече си отваше.
Устните ми изгоряха в жаждата.
А светулки тъмнината раждаше...
Димитрина Баева
Поздрав! |
]
Re: Звезди в шепа морска пепел
от ole72 на 28.05.2006 @ 19:52:22
(Профил | Изпрати бележка) | | Много е красиво! |
Re: Звезди в шепа морска пепел
от Marta на 29.05.2006 @ 08:48:23
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | :)
***
Желана, само моя самота
в която мога дълго да вървя
по снежни улици и да оставям
след себе си гирлянда стъпки.
Да сядам в ненадейни кафенета
до непознати старци и да слушам
мълчанието им над чаша бира.
Да гледам младите жестоки хора-
изваяни лица и празни погледи.
Да срещам тъжните жени -
изплетени от грижа мрежи.
От грижа за дома. Дома - измама
и дома - спокойствие.
Дома - отсъствие на дом,
ала дома - дете.
Без дом да бъда, но да знам,
че съществува някъде
и мога винаги
да се завърна. |
]
Re: Звезди в шепа морска пепел
от Marta на 29.05.2006 @ 09:00:20
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | и за теб един неин стих :)
Предчувствие
Още ден, още час, още само минута да оцелея.
Да не тръгна по тази неводеща никъде улица,
да не се задуша под лавината от безверие
нещо хубаво, дългоочаквано ще ми се случи.
Ще напъпи дървото под томахавката на кълвача,
ще налива плода си от упор на гладния червей.
Утре вечната обич зад ъгъла ще ме причака,
Утре вечната правда измамата ще надживее.
Утре вечното слънце на всяка цена ще изгрява,
утре въздух ще бъде мирът, не писмо до поискване.
Утре най-после всичко ще бъде наред, ако вярвам,
че доброто е пръв и последен, единствен наш изход. |
]
Re: Звезди в шепа морска пепел
от Marta на 29.05.2006 @ 09:30:46
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | ***
Като кученце ближе душата ми новите рани.
Над челото виновно жестокото слънце припича.
Потреперва човешко сърце, омагьосано в камък
сред реката на моята обич, която изтича...
Бреговете тежат от любов, но къде да отида?
Там ме чакат - не искам. Където желая, не мога.
Този камък сред мойта река, тази бисерна мида
някой ден ще се пукне от толкова нежност и огън.
Д.Б.
Поздрав, пи си! |
]
Re: Звезди в шепа морска пепел
от pc_indi (pc_indi@mail.bg) на 29.05.2006 @ 09:38:53
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/ | Много ти благодаря!
Много истински и докосващ стих!
На такъв човек няма как да не посветиш като поклон нещо!
Поздрави!И хубав ден! |
]
Re: Звезди в шепа морска пепел
от Marta на 29.05.2006 @ 09:47:55
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | Още едно. Запалих се, видях, че много малко нейни стихове има в нет-а - три открих засега.
***
В сърцето на август на лятото прага
от чужди нозе е протрит.
Наточи вълната елмазена шпага,
плътта ми с ненавист проби.
Октомври донесе копнеж кукувичи
да пълня все чужди гнезда.
Но клкото повече обич изтича,
по-шеметна е радостта.
Пустинният плаж търпеливо разстила
оголен, примамващ корем.
Морето тъмнее - безкрайно настило
за моите стихове.
За мен е удоволствие да ги печатам.
Хубав ден и на теб! |
]
]
Re: Звезди в шепа морска пепел
от Marta на 29.05.2006 @ 09:27:14
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | Това също намерих в мрежата.
Завръщане
Завръщам се. Ръцете ме болят.
От хората, които съм прегръщала.
Очите ми не могат да заспят от
тежките им погледи.
Завръщам се.
Завръщам се от дългия си път
без повече назад да се обръщам.
Поисках да повярвам във глада
и го постигнах може би.
Завръщам се.
Опитаха се да ме приютят
в дом от очакване, но не е същото.
Повярвала в единствения път -
не съществува моето завръщане.
Димитрина Баева
|
]
Re: Звезди в шепа морска пепел
от Jiva на 28.05.2006 @ 23:36:30
(Профил | Изпрати бележка) | ако едно земно присъствие може да се разпилее в звездна пепел, ако един замлъкнал глас отеква в друг с толкова гласове в себе си, значи има оставане...
красива памет, марта! |
Re: Звезди в шепа морска пепел
от Marta на 29.05.2006 @ 09:35:52
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | ***
Аз отказвам да си внуша, че трохите ми стигат.
не е вярно това. И не искам такива приятели -
да седим в кафенето отсреща и да бъбрим интимно
за това кой какво е изгубил през дългото бягане.
Някой трябва да дойде, да ме разтърси основно.
Чувствам дланите тръпнат, наточени са сетивата ми.
Той ще влезе уверено, страстно под моята кожа
и ще бъде по-силен от мен във високото скачане.
Ще постигаме двамата всичко, което мечтаех
в тези дни-векове, обезверени и летаргични.
Този някой отдавна е в мен, но сега забелязвам,
че се буди тогава и само тогава, когато обичам.
Поздрав, Жива! |
]
Re: Звезди в шепа морска пепел
от dafna на 29.05.2006 @ 09:14:19
(Профил | Изпрати бележка) | Всичко, талантливо написано за Димитрина, й отива!
Тепърва ще я откриват хората, защото им е нужна, но още не го знаят!
Благодаря, Марти, за този поклон пред Димитрина!
Тя заслужаваше много повече от този свят... и отиде да го потърси.
|
]
Re: Звезди в шепа морска пепел
от Marta на 29.05.2006 @ 18:20:52
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | Сега ще се възползвам от твоето обаждане да препечатам още един стих.
Сън
Дете бях. Сънувах как моята майка си тръгваше,
понесла вързопа с големите мъки и малките радости,
с походка лисича, с походка зла и нащърбена
по склона на скръбния поглед, през угарта на душата.
На прага на пътя невидим тя беше спокойна
за мен, за дървото пред къщи, за нашата памет.
Намирах за всеки въпрос по лицето и отговор,
дори и за тези, които сега си задавам.
Най-скъпото свое тогава за пръв път изпращах,
а после, в живота, това неведнъж ми се случваше,
но точно от страшния сън, пълен със детско страдание,
как трябва от тук да потегли човека научих. |
]
Re: Звезди в шепа морска пепел
от Evil_Yosha на 30.05.2006 @ 12:41:21
(Профил | Изпрати бележка) | | ех,Марта звездодумна ,какъв красив свят на печал... |
Re: Звезди в шепа морска пепел
от Marta на 31.05.2006 @ 10:10:52
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | Това са стихове от дълбокото. Нейните. Там винаги е здрачно. Дори да се промъква светлина, тя пак е приглушена.
Пияният...Ограбвай го. Какво пък?
Той ти се усмихва, сякаш ти е задължен за нещо.
Сакото ми да съблечеш, навярно ще пророни тихо,
че ти благодари, защото му е било толкова горещо.
Да му изтръгнеш детските очи, навярно ще ти каже,
че дълго е мечтал да ослепее за живота мръсен.
Крака му да отрежеш, пак ще се усмихне, даже
ще сподели, че да обхожда този свят му се е втръснало.
Пияният така ранимо заприличва на усмивката,
в която подло се прицелват, по която плюят злобно,
на пръсти се повдигат, виждат я наяве и насън я искат
онези - да се смеят като него доживотно неспособните.
Той е безпомощен, ала неуязвим. Товар от искреност,
която трудно зрее , както връз сняг - пшеницата.
Ще го изслуша само свитият човечец в ъгъла. Ще диша
едва-едва. ще си отиде после в къщи. Нещо ще напише.
И ако стане някога велик така ще му отива
да пие у дома, на тъмно. Скришом. Без да се напива.
***
Познание
Домът, от който си отидох
сега е толкова далечен.
По-осезаемо без него
денят ми ще осиротява.
Откакто знам това поисках
да разбера какво е вечност.
Това, с което съм родена
възможно ли е да забравя?
Във сетивата си се вслушвам.
Познанието е у мене.
Домът, където и да е, е слънце.
А аз съм слънчогледа.
Съзнателно, неосъзнато,
жестоко, ала неизменно
човек пътува все натам,
отгдето всъщност е потеглил. |
]
Re: Звезди в шепа морска пепел
от Evil_Yosha на 31.05.2006 @ 10:25:59
(Профил | Изпрати бележка) | | ще помълча.... |
]
Re: Звезди в шепа морска пепел
от vitsavia (g.atanasova@abv.bg) на 31.05.2006 @ 15:34:25
(Профил | Изпрати бележка) http://liternet.bg/publish17/g_atanasova/index.html | | Спомням си, че когато бях малка, четях с особен интерес стиховете, под чието заглавие се мъдри посвещение. (Ама не от ранно-породена любов към поезията!) И как се опитвах да прочета нещо повече между редовете, да разплета нишката на посланието и да открия недоизказаното. Предметното ми детско мислене свеждаше световете просто до тези двама души, които аз, като техен читател, трябваше да сдобия с битие. Е, поотраснах и добрата фея на поумняването ми показа, че понякога между тях не стои нищо повече от много красиви стихове - както в случая! |
]
Re: Звезди в шепа морска пепел
от butterfly (butterfly13@mail.bg) на 31.05.2006 @ 22:43:59
(Профил | Изпрати бележка) | Много мил стих, Мартичка!
Умееш го!
Поздрав! |
Re: Звезди в шепа морска пепел
от Marta на 31.05.2006 @ 22:56:10
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | :) Стих за поздрав.
Дънерът
Пред къщата, в която съм родена
умирам с теб и всеки ден възкръсвам.
Изплетена от спомени, свещена,
последна връзка все не се прекъсва.
Неумолимо времето изписва
по тялото ми пръстени - те светят.
Едно момиченце със тънка ризка
изсечено стои върху сърцето.
Пищялката от слънце е наследство
и път между децата ми и тебе.
О, вечен саркофаг на мойто детство,
сънят ти ми е толкова потребен. |
]
Re: Звезди в шепа морска пепел
от Izvor (WMRSG@web.de) на 31.05.2006 @ 23:10:06
(Профил | Изпрати бележка) | ... credo in aeviternum ) ) ) -
където и да е Димитрина Баева,
вярвам че ти се радва!!! :-*
:)))))))))))) |
Re: Звезди в шепа морска пепел
от Marta на 01.06.2006 @ 17:43:46
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | Имам едно чувство, че съм я чела много отдавна, като ученичка. Около десет години получавах "Родна реч", стува ми се, че е публикувана там. И Димитрина Равалиева. Също от Бургас. Тя ми беше любимка тогава. Да е жива и здрава, и сега пише.
А тези, които са си отишли докато ги помним са живи. Убедена съм.
Вдъхновена творба е кокичето.
Как изваяна е белотата му!
Подозирам, че то е зеница,
през която ни гледат отнякъде.
И цвета му – присъда на мъртвите
над света ни приемам безропотно.
Да признаем пред себе си – всъщност
няма нищо по-бяло в живота ни.
Напоследък натрапчиво мисля:
ако някоя вечер целебна
се покрие земята с кокичета
може би ще осъмнем спасени.
Димитрина Баева
|
]
Re: Звезди в шепа морска пепел
от Izvor (WMRSG@web.de) на 03.06.2006 @ 13:06:27
(Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти, Мила ми Приятелко! ) ) )
... не едно ценно нещо съм си "краднал" от теб,
а сега и подарък - тия прекрасни стихове,
които - за мой срам като бургазлия -
въобще не познавам... )))
И аз съм убеден, че са живи -
с искрите, в пламъка на свещите ни!!! :-*
:)))))))))))) |
]
Re: Звезди в шепа морска пепел
от Marta на 03.06.2006 @ 18:43:53
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | Да, тя е живяла и учила в Бургас. Родена е 64 година.
Аз също за първи път държах нейна книжка, Дафне ми я даде да я прочета.
Има още много бургаски поети, които не познаваме. Знам Фотев - обичам Фотев, Петя Дубарова, любома моя, Николай Искъров, Недялко Йорданов, Стефан Химитлийски, Славчо Чернишев, Илия Буржев, Димитрина Равалиева - нея я обичам отдавна, Керана Ангелова, Илия Буржев, Недялко Йорданов, Иван Сухиванов и скъпите ми приятели сега - Бина Калс, Любов Динчева, Любомир Калудов, Диляна Тинева, Цветелина Чукарска, Елена Господинова и много още сигурно, които тепърва ще откривам, ще откриваме :)
|
]
Re: Звезди в шепа морска пепел
от I_M_U на 07.06.2006 @ 23:19:59
(Профил | Изпрати бележка) | | И звездите се оглеждат в огледала, и там е всичко, което е. Не е ли така? Не знам. |
Re: Звезди в шепа морска пепел
от Marta на 10.06.2006 @ 14:45:06
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | Колкото и до където ни е дадено да знаем.
Варварство
Спасихме този град от всичко, което му принадлежеше,
което древното му тяло, подобно музика извая.
Разправата - обоснована категорично, страшна беше
и си я кръстихме творба, макар че се нарича варварство.
Да носим тежкия товар - победата си, ни остава.
О, длъжни бяхме да спасим, спасявахме и бяхме прави.
Но кой е свише надарен и прав, и длъжен да спасява
реката от върбите и, дъба от стария му славей?
|
]
Re: Звезди в шепа морска пепел
от PLACEBO (placebo@abv.bg) на 09.06.2006 @ 16:50:32
(Профил | Изпрати бележка) | .... а Звездата гледа от небето....
Благодаря за духовната наслада, Марта!
:-) |
Re: Звезди в шепа морска пепел
от Marta на 10.06.2006 @ 14:47:43
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | Сега се надявам да получим разрешение да и направим страничка в "Словото". Вече съм си качила почти всичко от втората и книжка.
***
Поисках да изпея тази песен
за тях - рибарите, които се завърнаха.
Искреше слънцето, искряха рибите
и златна бе обковката на мъртвите им челюсти.
Видях там първата вина
на най-невинните, които някога съм виждала.
Искряха майките, скръбта искреше.
Скръбта в чудовищното обвинение
придаваше на скръстените им ръце чудовищна големина.
Видях там втората вина,
на най-невинните, които съществуват.
Най-младият от тях седеше в лодката, с ръце върху греблата.
Готов навътре да побегне.
Готов да се спаси от невъзможния, виновния живот нататък,
който го очаква.
Най-младият от тях се беше доверил на своето море -
седеше в лодката си като в крепост.
Аз гледах как морето бавно и внимателно към своя бряг
я приближава. |
]
]
Re: Звезди в шепа морска пепел
от Marta на 12.06.2006 @ 07:43:45
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | :)
Учителят
Учителят тръгва на вечното детство от къщата.
Угаснаха в нея очите, изтриха се пръстите.
Той бавно, необратимо се скрива зад ъгъла.
Една тебеширена кост е заседнала в гърлото.
Единствено важните думи, които не казахме
изплуваха от необятното детско страдание.
Насочил резеца на болката срещу очите ми,
на моя баща изведнъж заприличва учителя. |
]
Re: Звезди в шепа морска пепел
от miglena на 12.06.2006 @ 08:39:28
(Профил | Изпрати бележка) http://www.miglena.net/ | ауууууу, това много силно и пронизващо!
така е, учителите си тръгват, за да усвоим наученото чрез собствените си ожулени колена ;))) |
]
Re: Звезди в шепа морска пепел
от Ufff на 11.06.2006 @ 22:17:33
(Профил | Изпрати бележка) | Да, "улучила" си я, точно.
Поклон. |
Re: Звезди в шепа морска пепел
от Marta на 12.06.2006 @ 07:46:12
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | и за теб -
Въжеиграч
Не сме се срещали отдавна, безкрайно мой, невръстен спомен.
Пораснах. Ето ме отново при чудото ти - благодарна,
научена от теб да гледам към най-високото, когато
до смърт ме заболи, а трябва поне изправена да бъда.
Обичам те когато караш страхливата тълпа да стене,
прикриваният ловко ужас подобно гейзер да избликва
по дланите и по лицата пантомимично разкривени...
Наказваш хората, които не вярват на височината
и падат, още щом понечат да се изправят срещу нея.
Които идват, за да видят кога ще ти изневери небето
и принизяват същността ти до виртуозно-цирков номер.
Небето не предава тези, които са родени в него.
Сега ще си отида бързо. Ще те запомня само горе.
Оставям своето любимо, издялкано от дядо конче
и ще сънувам тази вечер - в обезлюдения си шатър
как го откриваш и внезапно те радва повече от цвете.
(Небето не предава тези, които са родени в него!) |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 737
ХуЛитери: 5
Всичко: 742
Онлайн сега:
