автор: ole72

След розите...горчивината плаши
с бадемовидната си безразличност,
кои от мислите ни бяха наши,
кои са мои, твои... не личи, си мисля.

След думите красиви..., сивотатата-
спокойна е до турбулетност
и виждам непозната е врататата,
до вчера беше "вкъщи", днеска лудост.

След любовта..., балоните се пукат
и въздуха задушно ни повлича
към безпределната човешка скука,
която не научих да обичам.

А можеше да бъде по-различно
и още можем изгревни да бъдем,
но може би сърцата безразлично
оглеждат пътя си назад-разпътен.