автор: pale_with_fear

Да започнеш живота си отначало,
с остарели очи,
вперени в нови прозорци със цветни пердета -
към дворът,
по който са стъпвали чужди нозе
и мирише на спомени чужди.
Нови нрави и нова среда,
във която борбата ти само е твоя -
да доказваш ръце,
да проправяш пътеки -
полегнали камъни
с брегове на реки от кристални огради,
които не можеш с топлина да строшиш!
А в гнездото са птиците-риби
и пеят с хриле, и е тихо!
И е тихо във новата къща,
а във мислите - старият спомен
от "онези" липи
със "онази" къщурка от детството,
и се бориш!