Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: renizah78
Днес: 1
Вчера: 0
Общо: 14008

Онлайн са:
Анонимни: 425
ХуЛитери: 4
Всичко: 429

Онлайн сега:
:: mariq-desislava
:: Georgina
:: renizah78
:: rajsun

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Август 2022 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031       

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаИ се сплитаха здраво в косите ти вените...
раздел: Любовна лирика
автор: andrea

Гола седна Луната на моето рамо.
Дойде тази нощ да потъгуваме заедно.
Аз заплаках за теб, тя за Нощния вятър,
след косите ти огнени хукнал нанякъде.

Разказвах и как съм пил от очите ти,
как съм потъвал във мрака на твоето тяло,
как в лунни нощи съм целувал роса по гърдите ти
и кръвта ми гореща твоя е ставала.

Как ръцете ми своето място намираха
и се сплитаха здраво в косите ти вените.
Kак цял те поглъщах и с тебе се сливах
и потъвайки в тебе как се намерих...

Луната слушаше тихо прехапала устни,
после каза нещо за неверника Вятър.
Неисках да слушам -
усещах кръвта си как приижда на тласъци,
как ме дави тази гибелна жажда по твоето тяло...

Но от упор ме стрелват две думи изречени
някога някъде ,
може би на раздяла:
"Никога вече!
Никога вече!"


Публикувано от aurora на 23.05.2006 @ 16:01:43 



Сродни връзки

» Повече за
   Любовна лирика

» Материали от
   andrea

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 2


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

09.08.2022 год. / 19:34:00 часа

добави твой текст
"И се сплитаха здраво в косите ти вените..." | Вход | 3 коментара (3 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: И се сплитаха здраво в косите ти вените...
от seal11 на 16.08.2006 @ 12:13:42
(Профил | Изпрати бележка)
Браво, публикувай още неща!


Re: И се сплитаха здраво в косите ти вените...
от alidora на 24.05.2006 @ 11:30:53
(Профил | Изпрати бележка)
Не тъгувай с Луната, тя е измамница,
с твойта болка пирува, макар и сама,
щом си пил любовта, ще бъде коварно
всеки въглен от нея да угасиш във нощта.

Поздрави


Re: И се сплитаха здраво в косите ти вените...
от DenSiana на 10.08.2006 @ 17:37:41
(Профил | Изпрати бележка)
!!!!!!!!
Прекрасен стих! Имаш дарба, продължавай да пишеш!