автор: alisa

Сутрин няма защо да поглеждам часовника.
Ти се будиш след мен.
Приблизително няколко часа,
сто години и няколко дълги морета.
Твоето първо кафе
все е моето трето.
Ей така се догонваме
глупаво.
Крепост е този сън,
но се вмъкваме в него взаимно
и затваряме портите,
вдигаме всички мостове.
Вече зная, че никога няма да дойдеш,
затова те сънувам неистово
и отплавам полека от себе си.
Аз съм твоя круиз
към спасителни смахнати острови.
А Тя ...кърпи платната на вашия кораб,
кърпи и плаче,
защото морето си иска соленото.
Вече няма значение.
Ние си знаеме бурите,
знаем всички вълнения, балове , прочие...
И сънувам,
че зачевам от тебе света
непорочно.