автор: sapfir

Върнете ми розата нежна.
Кошмарно е страшен мигът
в който ръка протегна
светкавично божият съд.

Потръпнах. Скова ме ужаса леден,
взривиха се изопнатите ми нерви,
вкамени се дори белият ден
отнесъл последните ми резерви.

Плаках и търсих жива вода
от далечни приказни царства,
но никъде не намерих надежда
за откъсната роза - лекарства.

Здрача поля с туша си черен деня.
Спряха сълзите от раната.
Отидох при моята роза преди да заспя.
Тя лежеше в локвата - калната.