автор: RumyRayk

Формата в която се намазах и другата на която се надявах да втаса

имаха същия звук на бързо приготвено ястие и уредба на цвете в саксия -

навръх паметта си подсмърчах трева и Кандински ме мамеше с топла брада -

„Цветовете влияят върху душата" каза Той с наполовин потопена четка а Ти

беше вътре във Аз-а и центруфугираше цветно силно замърсено до образуване

на кратки залци среднощно простиране и ултра триъгълно утро


Така се захласна да смотолевиш нещо сред въздушните шепоти на Хидра

че можех да те прескоча ако нямах крака доброволци на двата полюса -Фрида,

южното ти рамо бе лавинообразно на северното се забърках с тен и

една тръпчива импровизация ме преля до образуване на лава Там

е Египет а Тиби Мехир Фаменот и Фармути са сезон на покълване


Житни кръгове се образуваха по челото до стафиди се смаляваха другите

и звездите нарамваха гъвкави лози да се бесят на тях тихомълком тогава

черешите още си имаха свои ръце и в предчувствия за сладост гребяха приумици -

преплувах по топлите мигове стигнах до Хорн и гълтах хоризонта до залез

наобратно дишах с хриле сред златисти пасажи и медузи се пулеха в благост


Ти не знаеш какво е на изток от Негев и жълтия съсък на пясъка нощем

и взе да ме обожаваш без скрупули ме люби и оттогава насетне Перу е далече

Вайехо и всички нарамени хлябове ронеха мисли през рамо и дишахме

този дребен мошеник живота и лапахме въздуха тъжен и нежен и празен.


Каза много пъти обичам те - но не вярвах да живееш от птици ръж и от риба

тъжен мой ангекоки, нима ми доведе истински кит за да слушам Вивалди насетне

се смениха силуетите смътни на всички Марсилии -ребрата раззклащаха малките Еви

не умираха нещата от вчера нещата от днес си се случваха просто а утре нещата

бяха умора и смешни нещата нататък съвсем неизвестни за всичките хора си бяхме-


Когато в голата стерилна яснота се обърнах към стената и спах...нима не сънувах -


по средата на гласа ти имаше улица по средата на гласа ти имаше къща

по средата на къщата имаше жена по средата на жената имаше улица

по средата на улицата имаше глас и винаги в целта на всичко биващо запомних

всяка малка замъглена фобия на прихлупените ти клепачи -навивах деня си на ролки и

питах през щори защо скриваш едно смирение в десния джоб а в левия клокочи гняв

Забравен с оранжевата дреха на духа почти до статуята от която пиеш каза:


Орех протърква хълбока на детството ми и рубинът в гърдите се смрачава до гранат

водните знаци на сенките мърдат и скриптят под косата в предчувствия бръснат

тила ти като кости на гълъб разложен в тревата недалече от мойте забрави

зад които е всъщност тропически влажно а едрите ягоди -простосмъртни от дъжд

пият мляко от влюбен сезон който е без значение и ако има облаци те са

малки котета които не знаят бащите си скупчени на хиляди въздишки от луната и

млечните баници извън Назарет са с дрипави кори и сухи от липса не ще се докоснат


Ще се скалъпят сричките от само себе си като извънреден мъж

лошо разположен на профил и припек откъм гърча на внезапен тайфун

и протегнат с очи като Камет в Кашмир издълбал Мисисипи със устни

проточил врата си по-искащ от Плата-Парана над крехки гърди и финикови палми

а Сатурн е по-друг от Мексико сити до Аляска е само протегната мисъл и дързост


Все някой сън ще се скове в очите й докато съблича в полезрението си изгрев

ще се извие във змия ще се склопи в едни камбани от памук -люби ме

казвам ти понеже си ми гъвкав запад и с дъх опрян в гърба ми -нямало е искам те

но го е имало това Обичам те в Сибир на мъртвите полета казвам ти че съм

по-южна от ръба сред нео-белите ни нощи недотам изрязани сме смугли и изречени -

стоп кадър дай изплезил потния език с поредните си йерогливи неразчетени

и да събудим табуретките и да изпилим маникюра на липсващите часове


Поякога съм много близо до обичането и живота -протегната и тънкостенна, само

трябва някаква съдба трагична да ме изрече със подобаващ глас:

Какъв живот е този който само вие от порязване нищожно и въпреки това те иска

гол в строя на стъклените вази и пак не можеш да го строшиш в главата си