автор: phifo

Превръщам се в лирически герой
от пролетния контингент на чувствата.
И няма начин, начин няма, той
усукано да плещи за изкуство.
Граната до гърдите ми ... Кръвта
е смазката в машината на времето.
Щом дръпна щифта, само любовта
ще излети от крехкото си бреме.
Но тя е птица - следва своя план.
Врагът е тук, коварно в мен се крие.
Сърцето ми - невръстен талибан,
очаква таен знак - да ме убие.
Кирпичените домове без шум
са граница на грешни и безгрешни.

Но някога, като трасиращи куршуми
на хоризонта тъмен ще се срещнем.