автор: kali

В плен на нощ кошмарна
знаех,че греша и
пак повтарях като в транс
заблуди в тишината здрачна...
Аз не разбрах-
ти не повярва...
Плачех и разкайвах се горещо,
но щом те чуех от безсъние
и лудост пак повтарях
онези фрази, като изтъркан рефрен.
Гордост глупава ни заблуди
вървях сред тълпата
и пътя си не виждах
знаех, че и ти си тук,
но не посмях да те потърся.
Разбирахме- един без друг не можем
от болка мислите боляха.
И уморени от тъгата
вината двама си признахме,
простихме си и лек открихме.
Без любовта ти съм като
вино без пияч, ти-поле безплодно,
устните намериха насита
щом балсам от искрени слова
ги изцери...
В онази нощ злочеста
съдбата метна черна пелена
съмнения коварни в
умовете ни върлуваха
и чувствахме, че умираме бавно,
но не се лекувахме...
Без твоите ръце съм
статуя студена, безсмислен камък
никому ненужен...
Знаеш, че съм твоя безрезервно
както аз, че ти си мой докрая...