автор: hixxtam

Господи защо си тъй небрежен?
Защо не виждаш своите чада?
Забравил си земята безутешна,
не чуваш стонове, молитвите, плача...

Къде се криеш чедо на Мадона,
защо създал си този свят жесток?
Нима от кръста прикован с пирони
на мъки ни осъждаш и порок?

Не си се вясвал две хилядолетия...
Как вярата ни да е вездесъща?
Очи не даваш щом те моли слепия,
а искаш аз врага си да прегръщам.

Грехове прощаваш с попски думи,
на откупилите се с пари "духовни"...
Прости ми Боже моето безумие,
прости човешкото безумие вековно!