ХуЛите » произведение "Tempore"

» Начало

» Ориентир

· Правила

· Указания

· Сдружение ХуЛите

· Издателство ХуЛите

» ХуЛи

· Изпрати ХуЛа

· ХуЛитека

· Архив на ХуЛи

- всички текстове

· Екипът си хареса

· Без коментар

· Потърси ХуЛа

» ХуЛитери

· Твоят профил

· Лични бележки

» Още Хубости

· ХуЛименти

· Електронни книги

· Видео ХуЛи

· Фото ХуЛи

· Речници

· Стъкмистика

» ПоХвали ни

· Наши бутони

· Реклама

» НаХуЛи ни

» Форумни ХуЛички

» RSS обмяна

дарения по сметка

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:

Нов: Perunika

Днес: 0

Вчера: 0

Общо: 14143

Онлайн са:

Анонимни: 841

ХуЛитери: 0

Всичко: 841

» още статистика

««

Април 2024

»»

П	В	С	Ч	П	С	Н
1	2	3	4	5	6	7
8	9	10	11	12	13	14
15	16	17	18	19	20	21
22	23	24	25	26	27	28
29	30

[ добави събитие ]

Публикуващи администратори:

aurora

alfa_c

viatarna

Valka

anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:

hixxtam

BlackCat

nikikomedvenska

kamik

Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:

Administrator

С благодарност към нашите бивши колеги:

mmm

Angela

railleuse

Amphibia

fikov

nikoi

Tempore

автор: rainy

На Христина.
И не само...

"Една смърт е трагедия, милион - статистика"

Като филмова лента преминават край мен -
образи, съдби. И личности.
Любят се, мразят, умират. Борят се -
за слава, обич, пари, секс. Или насъщния...
Шумотевица. Светът пулсира.
Боже, как не проумяваме!
Прашинки сме. Нищожни в нищото...
Знам, утре ще ме забравите.
Не само вие. Всички.
Това е истината, не преигравам.
Една жена от битието - страдала, обичала;
някоя, нечия, никоя. Това е...
За малцина имаме значение.
Жизнено. Такова едно, незаменимо.
Как се диша с дупка във предсърдието?
Невъзможно е. Следва вегетиране.
Знаеш ли, премръзнах. Без теб е толкова студено.
Какъв е смисълът да прочетеш предсмъртното на Маркес, ако...
Написах ти го на салфетката - единствен си.

Послеслов: Пази ме.

Публикувано от BlackCat на 20.05.2006 @ 15:19:15

рекламирай този текст на първа страница

» Повече за
Поезия

» Материали от
rainy

Средна оценка: 4.9
Оценки: 10

Отдели време и гласувай за текста.
Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Отпечати текста

20.04.2024 год. / 06:13:15 часа

добави твой текст

"Tempore" | Вход | 5 коментара (17 мнения) | Търсене в дискусия

Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Tempore
от I_naistina на 20.05.2006 @ 16:23:20
(Профил | Изпрати бележка) http://inaistina.tripod.com/

"Истински приятел"

"Едно момиче попитало едно момче дали е хубава
И той казал .... “не”.
Тя го попитала дали той би искал да бъде с нея завинаги...
И той казал “не”.
Тогава тя го попитала дали ако си тръгне, той би плакал,
А той отново отговорил с “не”.
Това й било достатъчно. Като си тръгвала, сълзи се стичали
по лицето й,
Момчето я хванало за ръката и казало:
Ти не си хубава, ти си красива.
Аз не искам да бъда с теб завинаги. Аз имам НУЖДА да бъда с
теб завинаги.
И няма да плача, ако ти си тръгнеш,... а ще умра...
Така че сега ще ти кажа:
Харесвам те заради това, което означаваш за мен...

Помни:
...
Горд съм, че съм твой приятел!

Прочети всичко до последното изречение
И не пропускай редове.

Научих..., че парите не ти купуват класа.
Научих..., че онези малки неща, които се случват всеки ден,
правят живота толкова вълнуващ.
Научих..., че под всяка твърда черупка, се крие някой, който
иска да бъде ценен и обичан.
Научих..., че Господ не е сътворил света за един ден, тогава
какво ме кара да мисля, че аз мога.
Научих..., че ако не обръщаш внимание на фактите, това не ги
променя.
Научих..., че ако възнамеряваш да си оправиш сметките с
някого, само ще му позволиш да продължи да те наранява.
Научих..., че любовта, а не времето, лекува всички рани.
Научих..., че най-лесният начин да израсна като човек е да
се обградя с хора, които са по-умни от мен.
Научих..., че всеки, когото срещаш, заслужава да бъде
поздравяван с усмивка.
Научих..., че никой не е идеален, докато не се влюбиш в
него.
Научих..., че животът е корав, но аз съм по-корав.
Научих..., че възможностите никога не се пропиляват.
Някой ще се възползва от тези, които ти си пропуснал.
Научих..., че бих дал всичко да можех да кажа на онези,
които обичам,
Че ги обичам още веднъж преди да си отидат от този свят.
Научих..., че трябва да си мериш приказките, защото утре
може да се върнат при теб.
Научих..., че всеки иска да живее на върха на планината, но
щастието и израстването се случват, когато я изкачваш."
__________________________________________

Рейни.... !!! Стори ми се, че това е подходящо за коментар! Аз освен благодаря, други думи не ми идват!!

Re: Tempore
от kamik на 20.05.2006 @ 17:05:30
(Профил | Изпрати бележка)

Пък аз...и на двете ви благодаря...и никакви други думи не ми идват....

]

Re: Tempore
от rainy (http://www.slovo.bg/rainy) на 21.05.2006 @ 08:50:24
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/

Когато накарам искрен, неподправен и талантлив човек като теб, Кам (подчертавам - акцентът пада върху човек) да не намира думи, и на мен не ми идват думи да му благодаря...

]

Re: Tempore
от rainy (http://www.slovo.bg/rainy) на 21.05.2006 @ 08:49:05
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/

Мислех да ти отговоря с подобен цитат, Инче - много обичам да чета и аз такива сакрални истини, които пропускаме в живота си. Може би някой друг път ще ти споделя и аз какво съм “научила”...
... Но сега предпочетох друго. Импулс. Ще ти оставя откъс от мой стар стих - част от него, написан преди доста време. Не е публикуван. Вярвам, че прекрасно ще ми разбереш отговора. Макар далеч да не изчерпва всичко, което съм казала точно в този си стих, и ти - в твоя коментар...

Не знам дали схващаш колко и как ти благодаря по този начин.

_________________

...Ако някой отново те обича такъв, какъвто си създаден;
и ако е точно толкова взаимно;
и ако получиш онова, от което се нуждаеш -
тоест вътрешното твое всичко,
не допускай повече да унищожаваш,
не допускай повече да липсваш.

И ако ти е във властта, и ако го желаеш,
направи това, което си отнел,
и безогледно си пропускал.
За един живот дали не стига
така да те болят, и да нараняваш?
Причинената щета кое я оправдава?
В състояние ли е реално да се заплати?
Твърде много ли ти искат?

Затова, ако някога изобщо (и без значение дали) това наистина се случи,
раздай изцяло себе си и не лишавай другия излишно
поради чувства несъпоставимо, пошло дребни
като гордост, и инат, или различност, или пък амбиции,
и не позволявай да живее съществувайки, и после да си иде от света
без теб и любовта ти с отворени очи и ослепели, плачещи зеници...

_________________

]

Re: Tempore
от I_naistina на 23.05.2006 @ 22:59:48
(Профил | Изпрати бележка) http://inaistina.tripod.com/

Рейни... , искам да вярвам, че не всички истини пропускаме в живота си... би бил напълно безсмислен ако да.

това, което схващам е, че си страхотно талантлив и емоционален човек, доставя ми удоволствие да чета поезията ти, и знаеш ли кое е нещото, което според мен те откроява и ти е характерно...: нескритото обвинение, стремежът ти към справедливи взаимоотношения, "ако аз мога да изгоря за теб, защо и ти да не можеш", не спестяваш нищо от мислите и болката си на отсрещната страна и в същото време не е прекалено, та да стига до егоистично неприемане на нечии действия...

поне аз така възприемам нещата!

за този ти стих... всяка възможност сама по себе си се случва , но всичките събрани на едно място са страхотна рядкост, много неща не са във властта ни, въпреки желанието и обратното..., после, ако изобщо някой е способен да обича по такъв начин, струва ми се, много от последвалите въпроси биха отпаднали, в противен случай пак се стига до несъгласуваност в чувствата...

и да не продължавам да говоря, тъй като може да ръся небивали глупости :)) нека аз ти благодаря отново, а цитатът... съжалявам, че не мога да посоча автора, но когато го четох за първи път чувството за мен бе сходно с това от твоя стих... за това и реших да го пусна като коментар.

Обич ти желая от душа и сърце!!!

]

Re: Tempore
от rainy (http://www.slovo.bg/rainy) на 23.05.2006 @ 23:48:08
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/

Може би... Може би си права. А може би не. Не знам. Беше просто импулс и вътрешно чувство да ти оставя този стар стих - асоциация, само от една твоя дума. Често ми се случва.

Натъжи ме, знаеш ли. Уморих се. Явно само за мен всичко е възможно и е във властта ни, когато го желаем, но щом всички твърдят обратното, и ми се случва непрекъснато точно това, значи е така. Наскоро нарекоха цялата ми ценностна система и чувства “болен мозък”. Явно наистина това е истината. Както и да е...
Няма обвинение в поезията ми, скъпа. Жалко, че така звуча (талантът ми, дори и да го има, кучета го яли, щом за нищо не служи), но щом и ти - един толкова чист и непокварен човек, преценяваш така, значи е така. Има само болка. И още нещо. Всъщност няма значение. Нека не коментираме повече...

Благодаря ти за пожеланията. Дано.
Изпращам ти целувките си...

]

Re: Tempore
от pc_indi (pc_indi@mail.bg) на 20.05.2006 @ 20:46:48
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/

Не мога да коментирам нещо толкова истинско и дълбоко.Просто,благодаря,че прочетох и твоя стих и коментара на I_naistina!

Re: Tempore
от rainy (http://www.slovo.bg/rainy) на 21.05.2006 @ 08:51:18
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/

Така е по разтопения склон на сърцето, знаеш...
Благодаря ти за прекрасния коментар!

]

Re: Tempore
от Nika на 22.05.2006 @ 10:35:00
(Профил | Изпрати бележка)

Прашинки сме. Нищожни, ала само в нищото...
Прашинки, побрали вселени от чувства. Дори за един единствен човек да има значение - стига ми.

"Ако знаех, че тези са последните моменти, когато те виждам, щях да ти казвам “обичам те” и нямаше глупаво да мисля, че ти вече го знаеш." Така е написал Маркес. А аз искам да го казвам често, с лекота. Защо да чакам някое Дълго сбогуване, за да изрека истината за чувствата си?

Единствена си. Не искам да умирам, не точно сега, това не са последните мигове и ти казвам - обичам те!

Re: Tempore
от rainy (http://www.slovo.bg/rainy) на 22.05.2006 @ 14:12:17
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/

“За света може да си само един човек, но за един човек може да си целия свят”. Обичам тази мисъл. Много. И този стих я изразява ясно. И още...
“Днес може да е последният път, когато виждаш хората, които обичаш. Затова не чакай повече, направи го днес, защото ако утре-то никога не дойде, със сигурност ще се разкайваш за деня, когато не намери време за една усмивка, една прегръдка, и беше много зает, за да направиш действителност последното им желание. Дръж тези, които обичаш, близо до себе си, кажи им шепнешком колко много имаш нужда от тях, обичай ги...” И това е написал Маркес.
Колко е простичко, а защо не го спазваме, а Ники?

Аз съм достатъчно грешен човек, но... но точно това го спазвам. Безусловно! (Вярвам, и ти си го усетила). И във въпросния момент няма да се разкайвам - специално в това отношение. Друга история е дали и как бих могла да живея без моята единственост, но със сигурност преди това ще я направя максимално щастлива. И това е нещо, с което може да се вегетира. Предполагам...
Скоро попаднах на една мисъл на Хариет Бичър Стоу, но няма да я цитирам - много черно започнахме да звучим, но не е умишлено. И аз не възнамерявам да умирам, защото имам много непреживяно, което държа да преживея, а така, разсъждавам на глас – защото ми е хубаво с теб. Не знам дали помниш една реплика от “Форест Гъмп”: “На човек малко му трябва, останалото служи за показ...” Тази единственост е от това, малкото. И ако я изгубим, ще остане само второто. Само че не го осъзнаваме. И не ми е ясно само защо се сещаме винаги “след”, а не “преди”. Загубата му, имам предвид... И последно.

Аз знам, че не съм единствена за теб в смисъла, който аз съм вкарала, Ники (извън факта, че всички сме уникални), и е нормално да е така, и така и трябва. На приятелите, които те обичат, им е достатъчно да не ги забравяш, и да си до тях, и да допълваш света им (мен лично често ме забравят, и ми е болно от това). Но дори и да пропуснеш, те винаги прощават.
Докато онези, единствените... Мисля си (а може и да греша, но така мисля), че ние сме устроени да имаме своята половинка до себе си. Иначе не сме цели. И животът ни не е цял, нищо че пак го живеем уж пълноценно, но всъщност половинчато.
И когато имаш до себе си, и вътре в себе си тази своя половинка, лично те моля да запомниш този стих. Защото тя също ще ти прости, но твоята единственост й действа по един-единствен начин. Пази я...

Ей, зарадва ме много...:) И аз те обичам!

]

Re: Tempore
от PLACEBO (placebo@abv.bg) на 22.05.2006 @ 16:20:51
(Профил | Изпрати бележка)

Обичам те.....!
-----------------------------------------

Б л а г о д а р я т и за това стихо!
:-)

Re: Tempore
от rainy (http://www.slovo.bg/rainy) на 22.05.2006 @ 17:29:28
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/

Обичам тази дума! С ръка на сърце признавам, че до този период в живота си никога не съм я казвала по този начин – нито като вложено “качество”, нито като “количество”. И ми е страшно хубаво. И когато не съм можела да го правя по една или друга причина, ми е идело да умра – не се шегувам. Но...
Но не я казвам директно – публично, имам предвид. За да не я обезценявам излишно, а и не само. Може би не си забелязала, но в поезията ми тя досега почти никога не се среща (но ще я срещнеш със сигурност поне веднъж, и то ярко, обещавам). И в този стих липсва точно така изречена, нали? Има, обаче, толкова различни начини да я казваме. И да я показваме - най-вече това. И да го правим непрекъснато. За да е щастлив човека до теб.
И защото...

P.S. Откъде се е пръкнала тази “мода” да наричате стихотворенията или стиховете “стихо”? Убий ме, езикът ми не може да се преобърне така да ги модифицирам и съкратя. Знам, че не се влага нищо лошо, обаче ме хваща охтиката и мълчах, мълчах, и сега ти го отнесе...:)))... хаха...

Благодаря ти за топлината, Жени! Не го забравяй стиха. Ако ме разбираш...

]

Re: Tempore
от PLACEBO (placebo@abv.bg) на 23.05.2006 @ 01:59:13
(Профил | Изпрати бележка)

Привет, rainy!
Мислех, че точно защото съм усетила, и теб, и поезията ти.... затова я сложих отделена с черта!
Не се страхувай да я изричаш, и публично да е даже.... тази дума е силна, и може да даде някому малко, от което се нуждае, много, за да му помогне и всичко, за да го спаси!

До P.S. - :-)))))))))))))) малииии, ако така шгу утнасям културну!!!! Берекет версин, дет съ викъ :-))))
Стихо и инфо са две думички, които, лично аз, съм ги възприела от интернета! и колко още жаргон оттука!
Моля за извинение! :-))))))))

Среднощно лека нощ!
:-)))))))))))))))))))))))))))))

]

Re: Tempore
от rainy (http://www.slovo.bg/rainy) на 23.05.2006 @ 10:58:14
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/

Целувки, слънчева! Изкушавам се да ти отговоря на коментара и като същински Оскар Уайлд се предавам на желанията си без бой...:)

Точно така, прекрасно си казала ВСИЧКО с една дума. Момент, момент - да се страхувам? Аз?! Ти си сигурно се шегуваш! А уж била усетила поезията ми... вафли!!!!...хаха.. Шегувам се, скъпа.
Виж, Жени, ще обясня по своему. Има мъже, които не обичат демонстрациите, не обичат да показват обвързаност публично - по една или друга причина, и много други неща още, и тогава е признак на изключително лош вкус да крещиш на глас, и то адресирано “Обичам те”, и натрапваш чувства по начин, който не е желан и харесван. Поезията е сериозно разголване, факт - когато е истинска, а при мен тя е истинска. И аз се стремя да уважавам хората, които обичам. Иначе, ако остане на мен...

Другият не по-малко важен момент е, че аз самата не искам да я преексплоатирам тази дума. Нали забелязваш колко се злоупотребява с нея? Великите чувства траят от ден до пладне, по-точно до следващата връзка. В никакъв случай не съм глупав моралист, опазил ме Бог, просто... А иначе аз много обичам да я казвам, обожавам!, и се измъчвам жестоко от обратното, когато не са я искали, но и много обичам да я показвам. И доказвам. При мен думите се припокриват с действията.
Освен това често е много по-въздействащо индиректното послание – като поезия и изказ, нали уж за изкуство говорим, колкото и да е самобитно, пък и да не бива да ставаме скучни и еднообразни...:)... Но иначе винаги, зад всяко мое слово, без значение как е изказано, тази дума си е личала и факт е, че всеки я е разпознавал (дори когато адресатът не е успявал). Едно обяснение ти дадох, не е истина, но дано съм била ясна.
А дали аз съм спасявала – не знам. Надявам се да е така, иначе за какво говорим, но не мога да го твърдя. Мен, обаче, ме е спасявала. И в буквален, и в преносен смисъл. И по-голямо удоволствие да я казвам (освен моментите, когато съм с любимия човек) аз не познавам.

Ужас... Прощавай за словоизлиянието, но се отпускам с хора, с които ми е хубаво.
Ей, разсмя ме на глас с отговора си на постскриптума. Аз съм много отворен човек, Жени, и не ми пречи жаргона. Просто се закачах – позволявам си го с хора, с които мога да си го позволя...:) Ох, не мога да си изкълча езика на диалект и това е, но наистина се смея... Ами така де! Като ще те отнасям, поне да е със стил, а не като куцо пиле домат. “Killing me softly” тоест... хаха

Да ти е добър деня, Жени!

]

Re: Tempore
от PLACEBO (placebo@abv.bg) на 23.05.2006 @ 11:18:05
(Профил | Изпрати бележка)

Хеееееей, Рейниииии!
Малко е да кажа, че ми е кеф от отговора ти!
Смях и усмивки, за които много мерси!
----------
Обичам те!
----------
Изричането на тази мантра спрямо целия свят.... мисля, че това е! И то за мене не е точно преекспониране!
А колкото до любимия.... имай го винаги до себе си! И постоянно му го казвай и показвай!

Словоизлиянието ти ..... ъресъ ми бре!
И аз тъй съ утпускъм :-))))))) кът идин разпльокън думат!!!!!
хахахахахахааааааааа

Hugs & Kisses
:-*

]

Re: Tempore
от filantrop (asdaa@abv.bg) на 23.05.2006 @ 08:46:46
(Профил | Изпрати бележка)

Интересна идея прокарваш..
Поздрави!

Re: Tempore
от rainy (http://www.slovo.bg/rainy) на 23.05.2006 @ 10:59:58
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/

Идея? Не те разбрах? Моля те, би ли обяснила, ако не те затруднявам? Аз нещо блокирах, а ме обзе любопитството какви съм ги натворила...:)

И сърдечни благодарности за вниманието! Пропуснах в един от предишните си стихове, затова сега ти ги давам накуп. Трогваш ме...

]

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите

Сродни връзки

Рейтинг за текст

Опции

Р е к л а м а