автор: Satyrr

Тази сутрин съм сляп. За потайни решения,
настанили се някак в главата ми.
Игнорирам. Прогонвам. Приемам - съмнения
и съм сляп. До последните атоми.

Ти си там. И те няма. Оглеждаш се в себе си.
През стената съм аз. Наблюдавам,
но съм сляп и усещам, че бездните ледени
са очите ти. После отплавам.

Тази сутрин съм кораб. Пробит. Без платна.
Ти си хладно море. И прегръщаш,
и последния дъх в заскрежени петна
неусетно. И пак ме поглъщаш.



Peter®19.5.2006