автор: vladolubenov

Той седеше до нея, и я мачкаше гадно -
със думи, със пръсти, със устни, със дъх,
и я черпеше с нещо там, треторазрядно,
което не би го докоснал и плъх.

Облечена в топъл и черен суичер,
тя зъзнеше с някакъв нервен рефлекс, -
едно разнебитено гладно момиче
без одобрение, нежност и секс.

Тя палеше бързо цигара в цигара,
той пиеше бавно, преглъщаше с кеф;
от съседната маса звучеше китара
с красив, русокос и свободен напев.

Той разбираше всичко, но я мачкаше гадно -
със думи, със пръсти, със устни, с очи… -
Демонстративно, и някак досадно,
додето във нея се всичко смълчи…

И нямаше, нямаше никой във мрака,
повярвал в очите й от ултрамарин,
да стане и на оня до нея, простака,
право в лицето да шибне един!