Предъвкали умората с таблетката горчива,
забили с тежък гвоздей замлъкналия глас,
сълзата ни единствена и утре ще е жива,
когато е във нас.
Че може да се случи железен листопада
на улица без изход, без ни една стреха.
Сърцето ти тогава ще бъде крехък камък
пред нечия врата.
Ще чуем ли цинизма:"животът продължава",
със длани съкрушени, в най-дългия си час?
Сълзата ни единствена дано не стане лава,
застинала във нас.