автор: ben

И ти си като всички други -
дойдеш, поседнеш... На две на три...
Без много и излишни думи,
а после казваш „Забрави".

Като тях и ти - следнощен призрак
и само спомен от лъжи.
Искаш май да те намразя,
но по-добре се откажи.

И ти си като тях - безчувствен,
без какпа радост и тъга.
И аз не знам реалност или сън е,
това че беше с мен в нощта...

Досущ си като тях ти - чужд, далечен.
Пиян си от заблуди и игри,
че може да останеш вечен.
Но никой огън вовек не гори.

И точно като тях си тръгваш -
поискаш, вземеш... Хладен и суров...
А после с безразличие изплащаш
на две, три вноски моята любов.

И ти си като всички други -
не си със нищичко различен.
Лъжа било е всичко помежду ни
освен това, че те обичах...