В калцираните вени на съня
по улеите свои утрото поема
упойката е тежка и денят
в съседното легло е на системи легнал.
Отказано е свиждане със времето
сега съм време аз самият
с немит прозорец преднамерено
бинтовам слънцето на поразия.
Леглото ми е с колела
разхожда го сестра
на приказни места
тъй дивни,че крещя.
Крещя,а в другите легла е тихо
в леглата с колела е винаги така,
че даже и в началото да викаш
накрая става тишина.
Луната-санитарка бяла
обръсва по наболото нощта
неволно край Венера я порязва-
ще й остане мъничка звезда.
А моите звезди ме чакат в къщи
да бъде вече мир и светлина
с размазано червило болката се мръщи
за своето довиждане дошла.