автор: kristi

ЕСЕН
Издраскано от погледа на лятото
стъклото на прозореца
ще скрие раната
в прегръдката на дъждовете.
Врабец един ще се изкъпе
в последните лъчи на залеза,
ще се обясни в любов
на капката в очите ни.
Ще отнесе със себе си
най-топлото очакване...
по врабчовски ще затреперим
под листопада есенен.

ЗИМА
Тихо е. Като във храм.
Изповедно денят преваля.
Бели стъпки идват от там,
където е моето бяло.
С бели струни тъжно звъни
заледена китара.
Ритъмът- от преди,
китарата- остаряла.
Тихо е. Като във храм.
Изповед пред олтара.
Моята зима стига до там,
до съвършеното бяло...

ПРОЛЕТ- вече познато
Зелена вечер във зелено се оглежда,
зеленото в очите и мълчи.
По миглите и- пак в зелено- прежда
развива се... Зелените лъчи
в зелено галят и в зелено се усмихват.
Звездите във зелено са и те.
В зеленото на облака притихват...
Зелена вечер над зеленото поле.

ЛЯТО
Разрошеното лято е в нозете ни.
Светулките изгарят дланите.
Щурците песенно се изповядват
под звездопада и копривата.
Докосване. Усмивка. Приказка...
Конете в ниското ни викат
да изгасим жарта край извора.
И сенките ни се вградиха в сипея...