автор: Gargabela

Черен гарван в полунощна доба
моето сърце кълве без жал.
Тъмни сенки . Вещер в мръсна роба
остри бавно хладния кинжал.

Принеси ме в жертва. Не, не моля!
И не казвай колко ще боли.
Ето ти сърце - по своя воля
давам ти го. Твое е - режи!

Нека ударът да бъде много точен.
И кръвта да плисне - щур фонтан.
Аз съм жертвата. За тебе е нарочен
жребият, от дива страст пиян.

Помниш ли очите ми красиви?
Помниш ли как страдаше по мен.
Вместо като плъх да се укриваш,
кръст сложи на тъжния ми ден.

Искам в мойта кръв да са ръцете,
недокоснали душата и за миг.
Потопи ги в нея ти и двете.
Знам, че чувстваш се сега голям мръсник.

Но е късно. Няма да ме върнеш.
Не, не искам да живея. Забрави!
В жертва се принасям.Ще посърнеш.
Плачеш ли? Защо?Не ме разсмивай ти.