автор: Jiva

Не се затварям в тъмни червила
с грима не крия сенките в зениците,
закачам си две слънчеви петна -
да ми звънят кристално в обеците
и тръгвам - с нарисувано крило
на летните си весели обувки,
без отговор на строгото "защо"
на тоя свят сърдит. И не ми пука
за някакво неслучващо се "утре"
(към "вчера" вече нямам интерес)
и цялата разтварям се във утрото,
защото смятам да живея - само днес!