автор: BlackCat

И понеже събрахме умора в нозете и мислите,
бяхме сигурни: ето го пътя, вървим и живеем.
Оправдавахме всяко безцелие с "Целта не е всичко"
и закусвахме сутрин, зачислени в графа "оцелели".

Докато гласовете на своите дързости кърпим,
някой мълком и вярно ни пази попътния вятър,
а пък ние, отбили за малко, превземаме кръчмите
на по няколко чашки да поспорим поне със съдбата.

И понеже горчи, утаихме обиди на дъното
и се кискахме злобно, и цъкахме мъдро с език,
и ни спъваха сенки от неподходящото минало,
и в гърдите се биехме: всеки е смел и велик!

С укрепени сърца пак по правия път криволичим -
всеки ничий и сам, и забравящ, понеже боли,
да погледне човека, който твърдо до него върви,
да си спомни за миг: Мили спътнико, аз те обичам.