автор: savana

Днешния следобед съчетах две приятни неща
- гала концерта по фигурно пързаляне и четенето на книгата на Хайтов "Надникване в съкровеното" и най-вече откъси от книгата му "За дарбата". Тъй като съм изключително заинтересована да разбера дали имам макар и малко зрънце талант си позволих да си отговоря за себе си на неговите шест "божи заповеди" към писателя.
Първа заповед:
"Обичай хората въпреки техните грехове и се опитвай да откриеш в тях неповторимото, красивото, човешкото, чудесното. Ако не го откриеш - измисли го!" "Всичко което съм постигнал е благодарение на добротата си" - казва Митко Щерев. Да бъдеш добър човек е може би най-голямото богатство дадено ни от Бога. Дано успявам да бъда добра. Аз вече някъде написах, че когато се е налагало да бъда лоша след това се чувствам омерзена и дълго време съвестта ми е обвита в метастази. Може би сравнението ми не е много вярно, защото няма още лек за метастазите, а аз все намирам лек за "моята омърсена душа". И я намирам в прошката. "Простих ти всичко, за да мога отново да се радвам на светлината." Добре, че умея да прощавам. Тежко и горко на този, който не умее да прощава. А в това, че не умея да мразя дори враговете си, се убедих отдавна. Вярвам в доброто в човека. Вярвам, че и най-големия злодей, понякога добива човешки образ, а съм и убедена, че всяко зло се наказва от Бога. Затова по първата заповед отговарям с "Да!".
Втора заповед:
" Бъди наивен и вярвай на човека, а не на очите си, ако видяното с очите те кара да отвръщаш лицето си от него." По тази точка съм отличничка, защото съм пословична със своята наивност. Едва сега когато вече съм на 56 години се опитвам да бъда трезва, но все още не ми се отдава. Наивната усмивка на лицето ми е може би най-отличителната ми черта. И това не е от глупост или незнание. Напротив. Въпреки всичко вярвам.
Та стигнах до третата заповед:
"Вярвай в оправянето на света. Въпреки всички "доказателства" на историята за обратното." Да!Вярвам! Ако не вярвах нямаше да се боря и да си въобразявам, че аз мога да оправя света. И най-важното да се наемам да го оправя. Основната забележка към мен от най-близките ми винаги е била, че "ти няма да оправиш света". Аз пък си оставам вечния оптимист, че света ще се оправи и ще настане времето на "Вечната любов между хората". Това може би ще бъде времето на второто пришествие, когато Христос пак ще слезе на земята.
А ето и четвъртата заповед на Хайтов:
"Бъди верен на себе си и на истината, в която вярваш. Не блудствай и не пиши за неща, които не лежат на сърцето ти, и не забравяй, че изкуството, за разлика от жената се оплодява само от сърдечна любов. Така че допирай се до темата само когато я обичаш."
Колко съм верна на себе си, говорят ежедневните ни кавги с моя благоверен. Каквито и силови методи той да прилага, не може да ме промени и да ме накара да изменя на принципите и позицията си. А блудстване в писането още не ми се е налагало да правя. Макар че съм писала по чужди идеи, то все пак са били мои вълнения. Ето сега пиша защото ме вълнува това, което е казал Хайтов за творчеството. Винаги съм била безкрайно любопитна да надникна в кухнята на литературното творчество. А тази книга е едно неоценимо богатство. Сигурно има и други такива, но те просто не са стигнали до мен.
Пета заповед:
"Не се възгордявай!" Няма опасност. Дори страдам от понижено самочувствие и никога не съм сигурна, че това което съм написала има някаква стойност. Въпреки хубавите думи, които казаха за книгата ми все ми се струва, че е нещо много елементарно и засягащо само мен, че не съм се докоснала до общочовешките проблеми. Живот, здраве и вдъхновение и това ще стане.
И шеста заповед:
"Не избягвай страданието, защото през страданието минават всички пътища на творчеството." Ето една от заповедите, които изпитах на собствен гръб и съм абсолютно уверена, че ако не преминах през тъмната и страшна гора на страданието, нямаше да стигна до светлината на малките си прозрения.