 |
| Рейтинг за текстСредна оценка: 4.63
Оценки: 11
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Въпроси... (1). Истински." | Вход | 11 коментара (26 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Въпроси... (1). Истински.
от rainy (http://www.slovo.bg/rainy) на 11.05.2006 @ 11:43:03
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Следвала ли си път, сляпо, без да го разбираш...
_________________
А на теб? Или разумът винаги е надделявал и очите ти навреме проглеждат?...:)
Лекичко се шегувам, а последното е подобие на усмивка.
Случвало ми се е, да. Нищо, че не питаш мен (ако изобщо питаш някого, разбира се). Не само извлеченото, а всичкото от думите ти. И това, което сякаш не си посмял и да напишеш дори, но прозира...
P.S. Въпрос: ако нещо следваш, как става номерът да не го разбираш? Тогава не е ли кристално ясно времето в теб? Независимо от мъглявините Андромеда...
P.P.S. Тук щеше да има още един “въпрос”, но осъзнах, че е излишно глупав. Казал си го перфектно точно - безвремието продължава именно колкото трябва. Валидно е за каквото и да ни хрумне.
Не ми се иска да си винаги толкова прав, както си бил - за някои неща. Имам силна памет, а понякога асоциациите нахлуват просто така. И ако знаеш каква жестока вътрешна ярост ме обхваща в тези моменти, не е истина направо. Дано не е така за всичко. Защото няма да е честно...
|
Re: Въпроси... (1). Истински.
от thebigplucky (plakerov@abv.bg) на 25.05.2006 @ 10:06:53
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov | | Ох,.. какво ли не ми се е случвало... В един момент нещата ти се стоварват на главата с цялата си сила. И не само, че време няма да ги обмислиш - и сили не достигат да им се противопоставиш, и желание да лавираш между обстоятелствата... И караш по инстинкт. Добро-зло, трябва-не трябва... Всичко става толкова относително. Единствено значение има само онзи тайнсвен глас в главата ти и вътрешното усещане за пълнота... Докато си в безвремието... |
]
Re: Въпроси... (1). Истински.
от RAD72 на 10.05.2006 @ 08:40:04
(Профил | Изпрати бележка) | Чувството което оставя стиха ти в мен е смесица от стон и гняв, тъга и нежност и търсене .... и не знам защо, но оставам с чувството, че знаеш отговорите .
Бъди обичан, приятелче ! |
]
Re: Въпроси... (1). Истински.
от Loreena на 10.05.2006 @ 08:49:31
(Профил | Изпрати бележка) | Pripomni mi pyrvite tvoi stihove, koito prochetoh i vylnenieto ot tova kolko dylboko byrkash v dushevnite plastove....
Pozdravi, priatelu, izvini me za latinicata:) |
]
Re: Въпроси... (1). Истински.
от chocolate на 10.05.2006 @ 09:01:10
(Профил | Изпрати бележка) | Въпроси...
(1)...
???
Колко ще последват???
...
Дано намериш отговорите...
|
]
]
Re: Въпроси... (1). Истински.
от kamik на 10.05.2006 @ 19:46:01
(Профил | Изпрати бележка) | | !!!Помниш ли онова стихотворение на Сашо Серафимов, в което пита "Да седна ли на тази пейка или на другата планета?!"...щото за въпросите идеше реч...и си спомних това...покрай твоето "безвремие"...Характер трябва за да понесе някой въпросите ти. На мен характер ми стигна само...за да го прочета това дълбоко стихотворение...Поздрави! |
]
Re: Въпроси... (1). Истински.
от Usmiv4ica (willy_willy@abv.bg) на 10.05.2006 @ 19:59:00
(Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/usmiv4ica | Все ровим... все търсим ... и наистина трябва характер, за да се понесат и някой въпроси, и някой отговори... още повече липсата на отговори ...
Поздрави и на двамата! :-)))))))))))))))))) |
]
]
Re: Въпроси... (1). Истински.
от kamik на 10.05.2006 @ 20:19:19
(Профил | Изпрати бележка) | | И си намират...майсторите! Пак поздрави,щото няма "ОХ"! - добре де, опитвам се за разведряване да направя от дълбокото - плитко...ама не се получава с твоето стихотворение...просто исках да те усмихна.../а и себе си/ |
]
Re: Въпроси... (1). Истински.
от Usmiv4ica (willy_willy@abv.bg) на 10.05.2006 @ 21:03:16
(Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/usmiv4ica | точно премълчаното май е това, което искаме да разберем най-много... но за другите ;-))))
а иначе... ако имаше как да премълчаваме някой неща и пред себе си ;-))))
а иначе реших, че съм майстор - да намирам грешните отговори в неподходящ момент, на неподходящо място и пред неподходящи хора ;-))) - ето направих го плиткото ;-))))))))) |
]
Re: Въпроси... (1). Истински.
от Dimi на 10.05.2006 @ 21:09:16
(Профил | Изпрати бележка) | | Не зная какво да отговоря, и 'да' и 'не' ще са еднакво истински и фалшиви. Но стихът ти е истинско огледало да се видя каква искам да бъда - истинска! |
]
Re: Въпроси... (1). Истински.
от pc_indi (pc_indi@mail.bg) на 11.05.2006 @ 00:22:22
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/ | | Поздрави за истинския стих за истинските неща,за истинските чувства,за истинските въпроси,за истинските отговори,за истинските безсилия за отговори!!! |
]
Re: Въпроси... (1). Истински.
от I_naistina на 14.05.2006 @ 23:27:01
(Профил | Изпрати бележка) http://inaistina.tripod.com/ | според мен с този стих ти подари частичка безвремие на всеки, който го е прочел!
едва ли има някой, който не би отговорил с "да"
поне на един от въпросите...
поздрави! |
]
Re: Въпроси... (1). Истински.
от Ufff на 22.05.2006 @ 07:51:02
(Профил | Изпрати бележка) | | Това, за което питаш...в амнезия съм:) |
]
Re: Въпроси... (1). Истински.
от butterfly (butterfly13@mail.bg) на 07.06.2006 @ 22:43:24
(Профил | Изпрати бележка) | Благодаря!!!
Имаме нужда от време на време да си задаваме подобни въпроси.
|
Re: Въпроси... (1). Истински.
от Meiia на 11.06.2006 @ 17:06:59
(Профил | Изпрати бележка) | На един дъх, Пламене, го изчетох!
До детайли си разнищил фибрите на душата.
Доброто задаване на въпроси си е отговор.
Но финалът си ме прикова наново.
И няма укор, повече даваш, отколкото взимаш с тези твои въпроси.
Ще се питам с тях, още дълго... |
|  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 1
Вчера: 0
Общо: 14144
Онлайн са:
Анонимни: 515
ХуЛитери: 8
Всичко: 523
Онлайн сега:
