автор: zdratch

Тихо е в къщи.
Тихо е, мамо,
тъй както
отдавна, уви.
Назад се завръщам
в отлитнали глъчки
и моля се
тихото в мен
да се оживи.

Няма си, мамо.
Отдавна си няма.
А как си ми нужна,
да знаеш!...Мълчиш.
Самата ти си
болка голяма.
Могла ли би още
и мен да тешиш?

Две болки притихнали
с тебе сме, мамо.
Път няма
към слънчеви дни.
Да можех да стопля
душата ти само -
тогава и в мен
няма да има слани!

Тихо е в къщи.
Тихо е, мамо.