автор: rosy88

Изморена от тъгуване
се приготвям за пътуване
Свалям грим и брони лъскави
и измивам своя свян
Нищо мое не загубих
Само временно се влюбих
във отровата на мислите
от които си пиян
Прималявам от несбъдване
а косите ти са къдрави
Плашат ме местоименията
Първо Ти, а после Нас
Тръпне в мен едно проклятие
и се готвя за зачатие
Можеш ли да ми отвориш
дебрите на своя глас
за да мога да те чувам
даже без да те сънувам
Да летя отново с тебе
и да имаме небе
Ако и това е много
и ме имаш за тревога
Аз до утре те очаквам
После ще ти бъда "НЕ"