автор: phifo

Светът е болка
и е тесен -
точно осем крачки и половина,
от стена до стена,
от врата до прозорец.
Времето е скриптящо-бавна
мелодия
в следобеда, където стар арабин
от кафето си отпива
и поглежда последната птица,
пречупила с криле хоризонта.

Сега разбирам
колко много време имал съм
за отблъснати длани, за неизтрити сълзи,
между две премигвания на очите,
между две издишвания,
между два сърдечни удара.
Колко място за неизживяна обич -
диви бездни
от пропуснато щастие ...

Утре докторът ще запълни
празните пространства
със стипчивото лекарство
на забравата.
И само допирът на хладните му щипци
ще ми напомня колко често съм забравял,
че живея.