автор: AGRESIVE

Така ми харесва?
Какво?
Неморално е може би...малко.
Храня се с хорски одумки.
Давам им повод -
да ми е сладко!
Разпокъсана от безумия,
се учудвам искрено на малоумния,
който нощем спи и сънува щастие.
Сън за нещастници!
Правя опити да превърна времето
в непрогледна мъгла от случки.
Стъпвам първа - спъвам се,
пляскам си.
И преди да се спънат другите
вече съм се научила
да вървя и да се препъвам.
Не сънувам щастие!
Само тъжни лица,
море и лястовици,
които кацат край мен.
На хората им стига бягството -
на мен - клюките и вълните в пясъка.
И какво от това, че е странно?
Никой не одумва сънища,
за безкрайно щастие. ;)