автор: Marta

Живееше сам, къде ли - не знам.
Работеше по пет дни в седмицата
като всички,
работеше в банка - дето правят парички.
И с нищо сякаш не се отличаваше...но,
името си всякак оправдаваше.
Имаше за всеки ден от седмицата
различна вратовръзка -
за понеделник -
лилава на жълти пръски -
и тогава на работа идваше тъжен, небръснат,
всичко объркваше, всичко разпръскваше.
Нищо не му се получаваше.
По-добре в къщи да си бе седял,
но там не му се оставаше.
Във вторник вратовръзката му бе
синя, с ярък, пъстър петел.
О, тогава, господина, откъде ли бе взел,
всичкото това самочуствие и авторитет.
Пристъпяше важно, горд и напет.
Само дето не кукуригаше.
А в работата!Направо не се стигаше.
Срядата бе с музикална вратовръзка,
на нея с един такъв лъскав
саксофон. А може би - тромпет.
И в този ден - няма шест-пет -
току подскачаше и тананикаше,
и се закачаше и беше в едно настроение,
прилично на опиянение.
Четвъртъкът му бе превзет от вратовръзка
на бели мечки.
Тогава бе толкова студен.
О, в този ден да не си му насреща.
От погледът му само можеш да замръзнеш,
около него сякаш бе лед полярен.
Чудно как не зъзнеше.
А петъкът, петъкът бе с една вратовръзка
на цветни балони, червени, сини, зелени,
кръгли като бонбони.
И в петък бе така лиричен и много, много романтичен.
Обръщаше се към околните в рими,
цветя на дамите купуваше и лете и зиме.
Усмихваше се отнесено. Беше чудесен.
Разбира се, работата не спореше,
но петъчен ден, то така си вървеше.
Само не знам, в събота или неделя,
когато дома си с никого не споделя,
дали слага нещо на врата си.
Дали е усмихнат, дали е навъсен,
всъщност, мисля, нe трябва да знам.
Това са дни на вратовръзката "сам".