Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Maryjo71
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13947

Онлайн са:
Анонимни: 449
ХуЛитери: 6
Всичко: 455

Онлайн сега:
:: pc_indi
:: rajsun
:: marisiema
:: marathon
:: rhymefan
:: LeoBedrosian

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Декември 2021 »»

П В С Ч П С Н
    12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаЕжедневие
раздел: Поезия
автор: mira_j

Часовникът звъни
Протягам се унило
очите си измих,
кафе, не много силно.
Обувам на куц крак
високите обувки
на работа съм пак
без време за преструвки
Във офиса кошмар,
а шефа пак е вкиснал
един колега стар
май нещо е увиснал.
Заемам си позиция
че уж работя вече
а в дясно коалиция
опитва да ми пречи.
След четри-пет кафета
е време за обяд
отивам на бюфета
и пак ме хваща яд.
Пържола като лист
кебапче като глист
във супата тревички
и ядене с иглички.
Е, явно се видяло
че пак ще се погрижа
за готиното тяло,
в което си се движа.
Следобедът е същият
работя ли, работя
а шефът ми могъщият
все нещо ми ломоти.
Прибирам се във къщи
във Хули се навирам
съседът ми се мръщи
че нета му блокирам.

Какво да се прави, ежедневие.


Публикувано от BlackCat на 06.05.2006 @ 21:40:39 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   mira_j

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 1


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

06.12.2021 год. / 10:09:03 часа

добави твой текст
"Ежедневие" | Вход | 2 коментара (4 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Ежедневие
от victoria на 06.05.2006 @ 22:35:41
(Профил | Изпрати бележка)
Ежедневието убива понякога.
Какво да се прави.
Поздрав !


Re: Ежедневие
от samin (kireza@abv.bg) на 24.04.2007 @ 00:26:30
(Профил | Изпрати бележка) http://kirezasobich.free.bg/001_lubovna_lirika.htm
:))))))))))))))))))))))

Защо ли в Хулитера
момичето се завира?
Любов ли тук намира,
или някакво утешение
от скучното ежедневие?
Трябва му мъничко кекс
гарниран със сладък секс,
тогава няма да роптае
и шефа "велик" да ругае.
Ще изживее мига с умиление
в среднощното размишление...

Ако има такъв....

:))))))))))))))))))))))))))))

Развесели една унила душа.....


Re: Ежедневие
от Mira_j (iva_mira@abv.bg) на 26.04.2007 @ 13:28:35
(Профил | Изпрати бележка)
Няма шеф, там е проблема
шефа съм си сам сама
и сама си давам тема
и сама съм във борба.

А във Хулите, какво?
Има много забавление,
има малко утешение,
че сме лудите достатъчно
и не съм с порок остатъчен. :)

Сексът хич не е проблем.
Кексът, хич не съм му фен.
Хайде вече ще работя,
че клиентите ломотят,
те били най-важни тук
повече от манджа с лук :)))))))))



]


Re: Ежедневие
от samin (kireza@abv.bg) на 26.04.2007 @ 21:30:55
(Профил | Изпрати бележка) http://kirezasobich.free.bg/001_lubovna_lirika.htm
Винаги съм луд по секса,
но си хапвам и от кекса,
щото и двете са си сладки
и разликите им са малки...:)))))))

А другият проблем е сериозен,
щом характера му е официозен,
и много гадно е да си си шеф
- няма отпуск,радост пък и кеф....

А тук сме си семейство,май,
и се чувствам като в рай
- пуЕтесите са ми слабост,
престрелките ми носят радост.

Е, може и да съм си мераклия,
декларирам го,защо да крия.
Любовта си е вещ нормална,
отдушник за душата ми страдална.

Но да пищя за нея в ХуЛитера
и да я провъзгласявам за вера?
Дали е нещо в реда и нормално
- може и за мерака да е вярно.

А дали сега пък всичко ни е в ред?
Нека за туй да напише някой поет.

:))))))))))))))))))))))))))))))



]