автор: mira_j

Часовникът звъни
Протягам се унило
очите си измих,
кафе, не много силно.
Обувам на куц крак
високите обувки
на работа съм пак
без време за преструвки
Във офиса кошмар,
а шефа пак е вкиснал
един колега стар
май нещо е увиснал.
Заемам си позиция
че уж работя вече
а в дясно коалиция
опитва да ми пречи.
След четри-пет кафета
е време за обяд
отивам на бюфета
и пак ме хваща яд.
Пържола като лист
кебапче като глист
във супата тревички
и ядене с иглички.
Е, явно се видяло
че пак ще се погрижа
за готиното тяло,
в което си се движа.
Следобедът е същият
работя ли, работя
а шефът ми могъщият
все нещо ми ломоти.
Прибирам се във къщи
във Хули се навирам
съседът ми се мръщи
че нета му блокирам.

Какво да се прави, ежедневие.