автор: Moonlight

с посвещение на баща ми Георги

Прости ми татко,

Денят ми е друг
и не е виновен моят съпруг
С нищожности все съм до болка заета
Минава минута, и втора, и трета....
Звъни телефонът,
Но аз не звъня...

А всяка минута сме все по-далече
и после се чудим, че няма ни вече...

И аз се обаждам
А понякога ти
И гласът ти познато
И топло бръмчи
Но аз не те чувам
Не ме чуваш ти
В различни вселени
Блуждаем сами.

Няма го твоето „малко човече"
Пораснало, то самичко е вече.
Търси си пътя, и пада, и става
И белези много отвътре остават.

Недей ме ранява, недей ме убива
Не казвай „животът за мен си отива"
Ти трябва да бъдеш щастлив и сега
Защото е всичко само игра
Игра на Земята, но само една
И ние не знаем защо, докога?

Не казвай, че няма какво да те радва
Не всичко дотук е било остра брадва
Но спрем ли - тогава си прав може би:
И няма ни слънце, нито звезди
И всичко е вече съвсем без значение
Когато такова е твоето мнение....

Прости ми,
те моля
защото не мога
сама да прощавам
(не си ме научил....
нито пък мама...)