Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Nela
Днес: 0
Вчера: 2
Общо: 14146

Онлайн са:
Анонимни: 825
ХуЛитери: 4
Всичко: 829

Онлайн сега:
:: ivliter
:: diogen
:: pinkmousy
:: Elling

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаНормалното преживяване - 11
раздел: Романи
автор: Mojsei

1.Уважавам позицията на Лазарев, когато говори за лечебната сила на текста. Има текстове, които подобряват настроението, има и такива, които те насочват в правилната посока, но текстовете на този автор са идеологически обременени и нямат тази лечебна сила, за която говори той
От всички текстове поезията дава най-добри възможности за постигане на пълен комуникативен обмен. За мен тя е мощно средство за утвърждаване на философската концептуалност, която разработвам.

2.Всички учители отдават голямо значение на личната си среща с учениците. По този въпрос Лазарев пише следното:"Когато говоря с пациента гледам в очите му и по най-слабите оттенъци в техния израз виждам приел ли е информацията или не"(с.233). Почти цялото си време той отделя да обяснява на пациента, което обяснение той определя като двубой, в резултат на който пациентът достига до прозрението за състоянието си и за това какво трябва да направи. Нещата се изясняват, когато Лазарев пише следното:"Основната информация се възприема не с мислите, а с чувствата"(с.234). Но, в такъв случай, и обяснението придобива друг вид - с пациента трябва да се влезе в общуване на емоционално ниво и не да се води двубой с него, а чрез постигане на ментална връзка, да се достигне до зоната му на невинност. Разбира се, процесът е труден, когато се тръгне, но самото тръгване в него се постига сравнително лесно, защото пациентите носят в себе си доверието към човека, който се е посветил да помага на хората.

3. Като читател в Интернет, но и като литературан критик, по текстовете, които попадат в полезрението ми, аз разработвам други текстове, които едновременно и утвърждават, и отхвърлят, и водят диалог с авторите и останалите читатели, и развиват определена логика, и всичко това става в резултат на специалната ми подготовка в тази насока. На този етап, за мен първостепенна задача е да се открият и подпомогнат авторите, които сега публикуват първите си текстове.

3.1. "Гасне дневното светило" има за свой непосредствен повод творба на Росана, но е посветена на Диляна, с която имах удоволствието да работя известно време и с която създадохме заедно редица текстове, втъкавайки в тях чистотата и свежестта на младежката емоционалност и невинен порив. Благодаря ти, Диди!


3.1.1.
Гасне дневното светило
в зари на хоризонт вечерен,
спомен мил в гърдите приютило
за един приятел верен.

То сега желание пали,
че приятелят заложи Вота,
който чрез невинност гали
и от мене прави нота.

Но остана той - приятелят, далечен
като всемогъщ и мъдър Цар,
за да го запомня в спомен вечен,
пратен от Съдбата като дар.

В мига на залеза - тържествен,
срещам пламналите му очи
и в лика му мил, божествен
се преливат лумналите в мен лъчи.

Ежедневието край мене секва
и пренасям се в миг,
който в гърдите ми отеква
чрез откъснал се спонтатен вик.

И отново съм в онзи замък,
в който спира мойто време,
за да се превърна в камък-
никой дружбата ни няма да отнеме.

Виждам те Царю, в огнен плам,
сливащ се с звуци на симфония-
някак си си недостъпно сам,
но чрез тебе съм в хармония.



3.2. Глигор, без съмнение, е един талантлив хуморист, който е в състояние да изтръгне от душата ти весел и непринуден смях. На него съм посветил "Глигор от Добролево" като приятелски шарж:


Глигор от Добролево


По Великден, по никое време, ми се обадиха от Добролево. Трябвало спешно да отида, че Глигор берял душа - натровил се бил, да го Ева…А с него се знаем от казармата. Навик си му остана да псува и ако го засекат, се разболява, защото го удря на ядене и пиене…Зная си го аз…
Влизам в къщата му - чиста, спретната, а насреща ми самата Ева - съпругата му, напращяла като него. Още бях на вратата и Глигор надигна глас:
-Хайде бе, Мо, че ще хвърля топа, да го Ева! Бързо ме оперирай, че по-добре опериран, отколкото отровен. Моята направо ме е отровила, да го Ева.
Оглеждам се, а веществените доказателства налице - масата с агнето още стои нераздигната, но от агнето останало калкото да го опитам, а под масата се търкалят две празни дамаджани…А Глигор от време на време се оригва тежко-тежко.
Гледам моя приятел от казармата строго и го питам с леден глас:
-Ти приятелю Глигоре, да не си онзи Глигор, който си е поставил за цел да отрови човечеството с разказите си в Интернет, да го Ева?
Очите на Глигор светнаха и едно безцеремонно оригване показа, че ме е познал и вече отново сме близки.
-Същият Мо! Мислех си, че може да си ти, че те гледам в Сайта на Интернет, но толкова насериозно се взимаш там, че риших, че се препознавам. Вече съм по-спокоен, че ще ме оправиш…- казва Глигор, а очите му светят от предвкусвано щастие.
-Добре, приятелю! - казвам тихо.-Бързо ще те оправя, но си сериозно болен и още време ще трябва да те полекувам….Ще обясня лечението ти на Ева и на съседа ти Величко Тихото. Операцията е по метода на празия лук. Я, Ева да донесе един стрък и да извика Величко.
Когато Ева дойде с празия лук - почистен щателно и с Величко, примигващ на парцали, аз вече бях опитал от агнето и от домашните специалитети на Глигор. Бива си я тази домакиня, да го Ева.
На Величко му обясних процедурата, а той не обелва ни дума. Само някакво пламъче просветна в окото му, но аз реших, че така ми се е сторило и ги оставих с Глигор, убеден в ефективността на лечението, а с Ева отидохме в другата стая, за да й обясня как да продължи процедурата по лечението. Лекото простенване на Глигор показваше, че лечението му върви успешно, а Ева усвояваше всичко много настървено. Явно много си обича съпруга. Пожела да повторя процедурата, за да я запомнела по-добре…Велик ден! Какво да правя? Послушах я….Излизаме, а Глигор вече на крака и се готви да продължи замезването с Величко.
-Е, как е? - питам аз и се подготвям да си тръгвам.
-Докторе - казва Глигор.-Ти си моят спасител. Направо възкръснах. Седни при нас…Не ни обиждай! И какво дължим за лечението…
Оправихме сметките и аз си затръгвах, когато Глигор ми направи знак, че иска да говори нещо с мен и взе да ме изпраща.
-Слушай, Мо! - започна той.-Искам Ева да прави тази процедура…Някак си е неудобно да викаме съседа…Ева му е джипи, а той нещо й е ядосан и като идва у нас все си мълчи…А аз не й се доверявам да ме лекува. Може и аз да й кажа как да го прави, но ти си още тук…
-Добре - казвам аз и решавам да се върна, когато Глигор пребледня нещо.
-Чакай! - каза тихо той.-Величко ме натисна за главата с едната ръка, а с другата ми натисна корема…Но как е успял тогава с празия? - облещи очи Глигор и бе готов да изрече крилатата си фраза, но я преглътна и му олекна…Почувствах го.


Публикувано от BlackCat на 05.05.2006 @ 07:40:49 



Сродни връзки

» Повече за
   Романи

» Материали от
   Mojsei

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 2


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Стрелката
автор: nickyqouo
317 четения | оценка няма

показвания 5027
от 125000 заявени

[ виж текста ]
"Нормалното преживяване - 11" | Вход | 3 коментара (8 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Нормалното преживяване – 11
от Tsveti (violetcv@gmail.com) на 05.05.2006 @ 11:06:13
(Профил | Изпрати бележка)
Добрата литература има силно въздействие върху читателя, включително и лечебно, това не го е открил Лазарев, макар че и това, както всичко в литературата е прекрасно-субективно. Преживяването на текстовете е много интимен процес, както и писането.
Мен например текстовете на Глигор могат да ме разболеят по-скоро, но това е съвсем отделен въпрос!
Всъщност исках по-скоро да кажа колко ме възхищава умението ти да се превъплъщаваш в толкова разнообразни и качествено дори полюсни гледни точки и да комуникираш адекватно с хора като Лъки и такива като Глигор!!!
Значи наистина ставаш за лечител!
Приятен ден, Маг (нека всички ти викат Мо, аз понеже искам винаги да се откроявам ще ти викам пък Маг - няма да кажа от какво съкращавам)


Re: Нормалното преживяване – 11
от mojsei на 05.05.2006 @ 12:10:51
(Профил | Изпрати бележка) http://jivotyt.com/news.php
Здравей Цвети,

Коментарът си ти започваш като тръгваш с разсъждение за добрата литература, която винаги е и нова. Но днес има нещо важно - литература не може да ес прави без ясна мирогледна ориентация, а когато си ориентиран в процесите, обезателно ще можеш да виждаш нещата през призмата на връзката на обективното със субективното. "Прерасно" е категория на естетиката и преживяването на красивото, но и на грозното, а това се очертава като вкус, също е подвластно на тази логика. Тя дава възможност да се държиш адекватно...
Благодаря!
Лек ден!

]


Re: Нормалното преживяване – 11
от Tsveti (violetcv@gmail.com) на 05.05.2006 @ 16:00:49
(Профил | Изпрати бележка)
Ako искаш да кажеш, че добрата литература е нова в смисъл че е адекватна във всяко историческо време, съгласна съм с теб. Защото някои писания, които хранят масовия вкус и след 2-3 години никой вече не си го спомня трудно могат да бъдат наречени литература.
Но наистина не мога да разбера откъде тръгват претенциите за строителство на някаква нова литература обаче ще спра дотук да не ме обвиниш пак в безнртавственост.

]


Re: Нормалното преживяване – 11
от mojsei на 05.05.2006 @ 17:40:01
(Профил | Изпрати бележка) http://jivotyt.com/news.php


И аз спирам с теб, за да отбележа заслугата ти със задаването на този въпрос, макар че го свързваш като проява на претенции - кое налага създаването на нова литература? Въпросът е толкова голям, че на него не могат да ти отговорят и създателите на сайтовете за нова литература...Има увлечение всичко да се обявява за ново, но тук нещата са далеч по сериозни и дълбоки...Браво, момиче! Ти наистина обичаш да показваш своята индивидуалност, което е част от отговора на въпроса ти...Ще се опитам да направя постановка на въпроса - схематично:

1.Философията е ориентир за разработване на цялата литература като знание, в това число и на художествената, в частност. Няколко поколения философи преди мен ясно и категорично поставят задачата да се разработи нова философия....При това посочват и правилния път за постигането на тази цел - да се разработи логиката на дейността. Точно с тази задача съм се справил и затова едни ме приемат като маг..., а за тебе съм Маг. Та, трябва да разбереш за себе си, че ако искаш да ставаш писател, ще трябва да решиш въпроса за своята мирогледна, респективно методологическа култура, която, специално за теб, я зададох чрез връзката на обиктивното и субективното, а когато се запиташ как може да стане това, ще ти се наложи да си спомниш какво ти казвам тук...

2. За първи път в развитието на света философията днес израства от своите непосредствени емпирични предпоставки - човека и света на човека, а това означава, че едва в наши дни тя се превръща в наука. Но на практика в света господства безумната философия на Карлос Кастанеда, който разработва философията на абсурда, тласкаща младите и наивни хора към самоубийство...

3. Светът е нов, Цвети! Уж, това се вижда очевидно, но когато трябва да се обясни, се оказва невероятно трудно. Светът се осъзнава чрез своето ново единство, от което се определят процесите, които се развиват - между възможности и действителност съществува драстична разлика, което повдига и много проблеми.

4. Да се пишат текстове е едно, а да се пишат текстове, отразяващи съвременния обществен процес е друго. При теб е забележително, че когато пишеш, в детайлите втъкаваш социалната действителност и не просто я втъкаваш, но от това проличава ясната ти и категорична позиция, която е критична, а това е забележително и Мавърът е прав, че пред теб се очертава блестящо литературно бъдеще...но ако се съобарзиш и с това, което тук ти пиша.

5. Днес авторите се утвърждават от рекламата и от господстващия интерес и затова се получава парадокс, че сивият поток, който се представя за литература, в действителност е само идеологическа пяна.

6. Да се рашават въпросите на новата литература, означава да се познават нещата...Ти си първата, която се обръща към мен с този въпрос. Разбирам, че не ти отговарям изчерпателно, но с публикациите си съм дал отговор на много въпроси, които касаят този процес...В полезрението ми е един основен въпрос - утвърждаване на философията на хуванния екзистенциализъм...

7. Интернет дава нови възможности за правене на литература и до тук посочвам, че съм обособил прагматично направление в литературата като посочвам и заслугата на хората, с които си сътруднича...и на тези, които работят за създаване на условия за развитие на литературния процес.

]


Re: Нормалното преживяване – 11
от liastovicata (liastovica@abv.bg) на 05.05.2006 @ 11:23:28
(Профил | Изпрати бележка) http://pavlinabg-dream.blogspot.com/
3. Като читател в Интернет, но и като литературан критик, по текстовете, които попадат в полезрението ми, аз разработвам други текстове, които едновременно и утвърждават, и отхвърлят, и водят диалог с авторите и останалите читатели, и развиват определена логика, и всичко това става в резултат на специалната ми подготовка в тази насока. На този етап, за мен първостепенна задача е да се открият и подпомогнат авторите, които сега публикуват първите си текстове.

Хубава цел си си поставил Валери, градивната критика помага на новите и неутвърдени автори, да се развиват или да проумеят навреме да продължат ли да пишат или да спрат да си губят времето (ако нямат талант за това). Позитивната нагласа към младите автори би помогнала в случая, не само на тях, а и на литературата.
А що се отнася до Глигор, неговите разказчета на мен лично ми харесват, защото ме отпускат и развеселяват:)))
Няма да ти цитирам пак стиха (който отново ми харесва и съвета ми от вчера стои), за да не избухнеш отново в бурен смях:)))
Слънчевв ден ти желая:)))


Re: Нормалното преживяване – 11
от mojsei на 05.05.2006 @ 12:19:32
(Профил | Изпрати бележка) http://jivotyt.com/news.php


Здравей Поли,

Правиш разнообарзен коментар, който не е еднозначен...Но най-интересното е, че искаш да откажем пишещите в сайта, защото да пишеш нещо, да пишеш нещо литературно и да пишеш нещо, което е нова литература, са различни неща...

Хайде със здраве! Ненаситен съм на твоите съвети, но нека да уточним, че всеки важи за конкретния ден, защото ги забравям...Усмивки!

]


Re: Нормалното преживяване – 11
от KBoianov (MartyBoianov@abv.bg) на 05.05.2006 @ 13:33:50
(Профил | Изпрати бележка)
лечебната сила на словото.
На Библията да речем.


Re: Нормалното преживяване – 11
от mojsei на 05.05.2006 @ 14:05:19
(Профил | Изпрати бележка) http://jivotyt.com/news.php



Библията, имам предвид Стария Завет - Книгата на книгите, е велика, защото е обобщение на човешки опит, който и днес и в бъдеще има да се разчита...Оттук произтича лечебната й сила...Да вземем само идеята за Бог, в трактовката на Мойсей, която е далеч по-прогресивна, отколкото това е направено в последните публикации на Ангар и Блек Кат, да кажем...или разбирането за човека като изграден от мъж и от жена, които се обичат...Самите заповеди, с които се срещаме, са предмет на съвременно разчитане...

]