автор: tsveti

- Не съм те забравила - спонтанно извика и веднага се сепна…
Гневно тръсна глава, но този път не успя да го задържи…
Водопадът спомени мощно бучеше по тялото й - от пръстите на краката бавно, могъщо и решително възкачваше към горещите слепоочия, където се разбиваше с грохот…
Първа среща - парка ... спъна се на някаква тел и си скъса чорапогащника, обели си коляното, смешно - като тийнейджърка. И на всичкото отгоре се остави на непознат плейбой да й превързва раната… дългите деликатни кокалести пръсти… хищните ръце…
Розите…малката й стаичка залята с рози… люби я върху огромен пухкав облак провиснал небрежно в небето или беше гигантска бяла птица, а пухкавите пера я гъделичкат нахално и накрая кихна и … се събуди сред … море от рози, върху които слънчеви зайчета весело подскачаха…
"Кучка! Мръсница! Добре ли е да те чука убиец…"- измъчена жена я напада на сергията за зеленчуци… Пияна до смърт, вони на повръщано, на алкохол, облечена в провиснали дрипи, твърди черни пръчки вместо коса, а вместо очи - дупки - червени зловещи дупки… Бе ги изплакала или продала за шише водка… след като… бе загубила всичко, всичко - любимия, нероденото дете, всичко отнесла черната хала…
Погребението на Джордж - най-добрия му приятел… приятеля от детинство, с който ритали топка по прашните улици… обаче всички разправяха, че не случайно изчезнала Теди, а била намерена под моста с прекършен врат след нощта с него… а в неговите очи имаше сълзи и едно мускулче потрепваше под лявото му око в такт с буците по ковчега… а Джордж нямаше очи - някакви мътни парчета стъкла имаше под веждите просто да отразява простосмъртните. Веднъж мина през краката на една нахална млада циганка, която се опитваше да му почисти стъклата на Мерцедеса и тя писна от болка неистово, а той се заливаше от смях…
Именно тогава се пречупи нещо в нея -чувстваше, че полудява докато момичето виеше, а тя звънеше на Бърза Помощ, а Джордж съскаше подигравателно на Винс:
- Твойта сантиментална кучка майките ще ни …
Същата нощ се опита да избяга - спи дълбоко като дете, подложил ръка под бузата си, устните му - полуотворени и топли, в едното крайче се процежда сребриста нишка. Целуна го лекичко по бузата и тръгна. Обаче горилата пред вратата подигравателно се захили:
- Къде така, маце? Късничко е май за разходки...
- Просто... излизам, какъв е проблемът, Киро?
- Проблемът е, че никой не ми е казал, че ще излизаш - кискаше се дебилски срещу нея
- Как така, аз не съм затворник тука, ще излизам когато си искам.
- Абе аз не те пускам без шефа да каже и това е...
Джулия - бедната малката циганка ...дълги златисти бедра, завършващи в уродливи грапави израстъци ...- свалят преръзките ... писък на клано прасе ...
- Какоооооооо, какичкооооооо, кво ще правя сега какоооооо...
Прегръща я и реве истерично на гърдите й...
- Не плачи, какичко, не си виновна ти... душицата ти пие тоя кърлеж, какичкоооооо, жива ще те изпие...
Кърлеж... Душицата ти пие ...
Витоша - търкалят в снега като малки деца, бият се с топки, смеят се докато ... не му звъннаха и той изведнъж стана сериозен ... слънцето залязвайки набързо си прибра веселите пламъчета от очите му, устните му посиняха и изтъняха докато съскаше: „Доставката не бива да се бави... глупаци ... Утре идва Шефа, ще ни скъса!"
- Съжалявам, не става, бебче... Не можеш да си тръгнеш - говореше както винаги високомерно-подигравателно с чаша „Даниелс" в ръка - Никой не си тръгва от ... Рая, знаеш...
- Рая? - беше пияна и не й пукаше изобщо - Рая...? - хилеше се истерично срещу него - красив, стегнат в белия костюм...
- Най-добре си легни, сега си легни, утре ще говорим - протегна ръка да я погали по главата...
Някъде по това време започна най-страшното - сънищата, халюцинациите, мъртъвците...
Посегна да я погали и изведнъж красивите пръсти започнаха да се издължават, покриват с черни мазни косми...от ужас се блъсна в стената ...
-Неееееееееее! Помооооощ...
Огромният кърлеж впиваше дългите мръсни нокти в ръцете й разтърсвайки я здраво ... после я завлече в банята и пусна студения душ върху нея...
- Нерви, бебче, няма нищо, няма нищо...
Облече й пижамата, сложи я в леглото.
- Всичко е наред, бебче...
- Нищо, нищо не е наред...- чуваше гласа си отдалече някъде - слабичък тънък гласец ... даже ... не беше много сигурна, че тя говори ...
Те стояха накрая на тунела обвити в златиста мъгла, стояха неподвижни на самия край на тунела в точката на пресичане, а телата им явно бяха вече отвъд - в чистата светлина, защото тя виждаше само очи - огромни, тъжни, обвиняващи - очите на Теди - детски разплакани „Мария, така и не успяхме да идем на кино ..." , очи на бащи оставили сирачета, на деца уплашени и самички, прекършени от бялата отрова ...
- Чакайте, не съм виновна аз... какво сте се втренчили в мен, не съм аз...
- После...как мислиш, вечерните рокли, диамантите, египетските пирамиди, откъде идват, мила?

Следва...