Очи не вярват... О, Ювиги!
Пред мене маса със свещи.
Чашите, с любов пълни ги...
Ще пием бавно до зори.
Свири съдба минорни гами,
звезди рисувай по стените.
Дланите - неприковани
от самотата - са измити.
Запей ми песен лековита,
превръщай любовта във вино.
Сърцето, моя вечен скитник
за миг поне да си почине.