автор: milam

Залезът сега угасва
малко тъжен като мен,
нощта - в очакване да ражда
утрото на моя ден. br />
А той, денят, е все различен -
дъждовен, слънчев или в плен
на моите мечти затичали
да сбъдват моя ден рожден.

И още малко ще разпукне
в усмивка новата зора
и слънцето ще се провикне -
Хей, ставай, тридесет и шест ги навъртя!

Дали са много или малко
не мисля никак за това,
денят за мен сега се ражда
и ми поднася любовта.

Мила Ник