"Ако сянката имаше своя сянка,
дали тя не би била по-реална от всичко?!"
(Из "Полемики" 3:21)
Един ден в древни времена,
когато Всичко се учело на занаят,
Доброто казало на Злото,
че вече му е опротивяло да се самоопределя
и да кара Нещата да се чувстват гузни.
Злото се усмихнало с най-добрата си усмивка
и гузно глътнало другото превъплъщение на Обяснението.
Изяденото Добро се усмихнало с най-злата си усмивка
и разпорило отвътре корема на Злото.
После идва развръзката.
И двете били ненавредени, защото са ненавредими.
Злото имало стомашни болки известно време,
а Доброто имало за малко страх от затворени пространства.
Но и двете си сложили по една обица на ухото -
разделили си един комплект