автор: infinity

аз съм тази
която
не се стича като шепот по пръстите ти
набраздили небе в гласовете на ехо избързващо
неусетно отнасям цвета по первазите
за да глъхнат в полетите си
хербариите
и леко
много леко
все постилам вятър под душата ти

аз съм тази
за която
не крещи безбрежието
как пътищата раждат се за да ги има мрежите
и по смачкани възли от непонятност
не мирише на развързани очаквания

аз съм тази
пред която
някакви измислени врати не се отварят
без да е превърнала нощта в прозрачност
без да е принудила дъжда да бъде краткост
и изгубва смисъла в прозорци зад цветя
гонещи прашец от замайвания

аз съм тази
след която
не плаче мълчанието щом не е била в нокти
на птица снижила полъх под рамото ти
щом не се е стопила в жупел от думи
щом не се е родила в мисъл
за смърт
и погубване
но така ти приличам
до вбесеност различно
че в стъпките на смъкнатите изгреви

аз съм тази
в полусянката на дишаща липса