автор: lika

Тя има бърза походка и тракащи токчета
на старомодните жълти обувки.
Тя не носи чадър, не прескача локвите
и се смее над всички преструвки.

Тя не обича високите грозни огради
и вратите по светло заключени,
зад които грижливи стопани
кърпят семейното си благополучие.

Тя говори високо със непознатите
и им казва познати истини.
Трудно е да затвориш устата й.
От нея на всички е писнало.

Тя няма бъдеще и отдавна не страда
от това, че другите я обиждат.
Усмихва им се широко-като награда.
За нея животът е свиждане...

А когато се къпе с вода от капчуците
или крачи на булевардите по средата,
синовете й свиват в страничните улици,
да не кажат разумните: това са децата й.