автор: dara33

Тя няма цвят и миризма.
Усещам я навсякъде, от
всеки ъгъл. Тя гледа ме
с поглед на хиена, готова
да разкъса и плътта.
Не само чистата душа.
А всичко в мене...всичко
жестока самотата е при мене.
Сякаш сама съм в целия свят.
Тихо и пусто остана...
Къщата пуста, стените дори.
И гледат ме тъжно със своите очи.
Свеща догаря бавно в ноща.
Сърцето ми от болката умира.
Ужасно е когато съм сама.
Убиец става самотата.
И всеки път си обещавам.
Ще има кой да ме прегръща.
А тя тъй странна, апатична
разкъсва бавно даже и плътта.
Самотата убиец ме гледа.
Покривам се с длани и бърша сълзите.
Поне да имаше звезди, а не сама да съм
в пустата, голяма къща.
Дори не викам, нямам сила.
Не можеш да изплашиш самотата.
Тя с бавни стъпки приближава,
и аз усещам се в капана уловена.

Как искам да изчистя самотата,
като ненужен грим или боклук.
Как искам да забравя самотата
да я сваля и победя навек.
Но трудно е да станеш победител.
Най-трудна е борбата с нея.
Жестокият убиец-самота
коварна и подмолна тя е...

Как искам да изчезне самотата
кошмар от сън или подобие на спомен.