автор: nironi

В плитка нощ
се въргаля луна
хвърля хайвера си
пак е сама
звездите закрякват
надуват до спукване
свойте любовни мехури
стоиме и гледаме
всичкото туй
как отива на любене
аз и ти в тревата
азти
нека не бъде вятъра
толкова страстен
на жена си
шепна сега
после
тя ще ми погледа на луна

ще имаш дете казва
и се усмихва.