Чарлс Буковски
той седеше гол и пиян в стаята на лятната
нощ, прокарвайки острието на ножа
под ноктите си. усмихваше се, мислеше
за всички получени писма,
които му казваха, че
начина по който живее и пише за
това...
ги е съживявал, когато
всичко е
изглеждало
безнадеждно.
оставяйки ножа на масата,
го завъртя
в блестящ кръг
от светлина
- кой, по дяволите ще спаси мен -
помисли си.
когато ножът
спря , дойде
и отговорът:
ще трявба да се спасяваш сам.
усмихвайки се:
а: той запали цигара.
б: ... си сипа още едно
в: ...отново завъртя острието.