автор: kali

Сарито й падна-
ръката плъзна се по тялото й-хладна.
Злато със коприна и сребро
в сърцето си събрала бе цялото добро.
Душата й танцува
тя знае, че през нощта ще бодува.
И Шива и Вишну са онемели
пред прелестите й небрежно смели.
Легендата разказва как
света лежи пред нейния праг.
Властелинът слязъл от небесната си шир
за да се потопи в очите й дълбоки като вир.
Оставил своята богиня
и се посветил на младата робиня.
И жарка и вълшебна беше тя
по-хубава от най-красивите цветя.
За нея Богът слезе
и в ада бе готов да влезе.